Дачков: Случаят в Пловдив е банален, заслужавава 30 сек внимание

На 25 декември 1974 година в социалистическа България 17-годишният ученик Бранимир Дончев убива десетина студенти в общежитие в Студентски град.

Бранимир взема законно притежавания пистолет "Валтер“ на баща си, стопански ръководител от висшата номенклатура, отива в квартал "Дървеница“ и започва безразборно да стреля и да напада с нож хора по стаите, коридорите и стълбището. За около двайсет минути изстрелва 26 патрона. Сред жертвите има и чуждестранни студенти.

Така журналистът Явор Дачков започва разсъжденията си по повод убийството на Младежкия хълм в Пловдив и отразяването на случая в медийното пространство. И добавя:

Тогава едно от официалните обяснения е, че е гледал филма "Кръстникът“ предишния ден (виновен е капитализмът). По-реалистичната версия е, че е имал любовни терзания към братовчедка, заради която по-рано се е сбил с брат си, но общо взето си е бил клиничен случай с шизофрения, доколкото може да се вярва на малкото публикации по случая. Все едно.

Почти никой и досега не знае или не се сеща за този случай. И на никой нормален човек не би му хрумнало да си изважда генерални обобщения за обществото, държавата, себе си и другите заради човешката патология. Убийства в човешката история има, откакто Каин е убил Авел. Това е ежедневие на човешкия свят.

Новините, строго погледнато, би трябвало да го регистрират, когато е обществено значимо, но не и да го превръщат в централна новина, защото на практика всеки ден това ще е централната новина. Същото е и с катастрофите на пътя.

Новините в България са патология и трябва да се забранят заради опасност за общественото здраве. Знаете ли, че по статистика в последните пет години смъртните случаи от катастрофи по пътищата са намалели с около 40%?

А знаете ли, че от 1965 до 2020 година смъртните случаи всяка година неизменно са по 1000 на година? Независимо че в миналото имаше несравнимо по-малко и по-некачествени автомобили и пътища.

Числото на убитите е едно в продължение на 60 години - 1000 души. От няколко години станаха на 500-600 на година, но усещането в медиите е за 5-6 хиляди.

Това не е безсърдечен коментар за загиналите, а безпощаден коментар за емоционалното издевателство на медиите, които превръщат всяка лична трагедия в новина, за да гонят рейтинг, защото се конкурират с предавания като "Ергенът“ и прочие.

Това също е перверзия - в рамките на един час зрителите се потрисат от трагедията в Пловдив и се кефят на тирамисуто от "Черешката на тортата“. Тоталитарна кайма в главата. Както казва един приятел - заченати са в безпринципна еуфория след преяждане с пълнени чушки. Хайде, спрете се с този кич.

Пловдив е криминален случай, на който дори преди 30 години в "Хоризонт“ щяхме да обърнем внимание за 30 секунди, докато четем криминалната хроника в "12+3“, и то с инициали и без никакви подробности: Г.Д., ПП, ДБ, М.Н. и П.Р. са убили при битов инцидент В.Д. в Пловдив.

Това беше стандартът на журналистиката тогава и той беше добър. Всеки ден имаше криминална хроника, която се изчиташе за около три-четири минути след 14 ч. по "Хоризонт“. Сега от тези банални истории правят централни новини всеки ден.

А който мисли, че човешката жестокост не е банална новина и живее в розови облаци през 2026 г., е или кръгъл глупак, или завършен дебил. Изпусканията по емоционална нужда на умнокрасиви и други идиоти във ФБ по повод на Пловдив ме изкара от обувките. Наистина.

Ако живеехте в Щатите, по които бленувате, нямаше бял ден да видите с тези разстрели на ученици от ученици, фанатици на либералната демокрация. И там ли няма държава? Най-голямата щета за атеиста е неговата дислексия за духовното измерение на живота и човешката душа.

Той вярва, че със социални усилия злото ще изчезне от този свят. Такава утопия беше комунизмът, такава е и неолибералната потрес сега. Те не могат да разберат, че злото има друг произход, освен малоумното им битово обяснение за класовото неравенство и ЛГБТ неравенството (затова всички питат само за пари, кой плаща и кой чука), а е стихия от духовен порядък. Дух на гордостта и паднал ангел. Неразбираеми думи... Злото е тук и винаги е било тук. Случаи като този в Пловдив са признак на чист бяс.

Петрохан, за разлика от него, е отглеждан дълго и дундуркан политически и идеологически. Казвам го, защото знам какво ще настане в коментарите. Двата случая нямат нищо общо един с друг.

Пловдив е чисто криминална история. Петрохан е окултна и политическа - и затова погълна вниманието ми. В началото дори не отразявах Петрохан, защото ми се стори битова кримка. Обърнах се към нея, защото видях политика и окултизъм.

Никакъв интерес нямам към Пловдив. Това са банални садисти, които причиняват смърт за удоволствие, като предварително са си намислили оправдание за замисленото насилие. Радикално проявление на деца, които измъчват котка. Малки, отвратителни садисти, които се гаврят с наивен и невинен човек заради беса, който ги е обладал.

Да извличаш от това обобщения за обществото и държавата, да правиш генерални обобщения за институциите и да стигнеш до Путин или Сорос е формена глупост, пълна липса на истинско образование, култура и опит и тотална изтрещялка, скъпи ми умнокрасиви приятели.

Вие наистина сте и си оставате олиго...... Хора, които наистина си мислят, че светът е започнал с тяхното раждане и ще свърши с тяхната смърт. Болни хора, но той целият Запад се е поболял от тази патологийка. Мислят, че с тях започва всичко и завършва всичко. Че не имало вчера и няма да има утре.

Carpe diem, брат!

Хайде сега си представете, че Васил Терзиев беше дарил 300 000 лева на децата, които убиха човека в Пловдив. И питайте пак къде е държавата и кой пази децата.

И понеже започнах с Каин и Авел, да завърша пак с любим цитат от моя любим приятел, който обича да цитира един руски философ: Всички сме братя, но все пак е добре да знаем кой е Каин и кой е Авел.