Дарин Ангелов гид на Малкович в Народния театър (СНИМКИ)

Актьорът Дарин Ангелов се превърна в гид на холивудската звезда Джон Малкович и латвийската актриса Ингеборга Дапкунайте като разведе гостите по тяхно желание в Народния театър и им разказа историята на неговото построяване и създаване, научи Lupa.bg. Малкович и Дапкунайте живо се интересували от архитектурата на сградата, разгледали с любопитство малкия музей на театъра, разположен на втори балкон. Там има макет на Народния, както и сценични дрехи, с които са играли наши големи артисти.

Дарко, както е известен Ангелов сред приятелите и колегите си, владее перфектен английски, освен това като актьор от трупата знае и в детайли историята на Народния и затова директорът Васил Василев поверил на него да се превърне в своеобразен гид на известните си чуждестранни колеги по време на тура им зад кулисите. Дарин публикува в социалните мрежи съвместни снимки с чуждестранните си колеги.

Малкович задавал много въпроси около архитектурата на театъра, а заедно със сценичната му партньорка с радост питали и за имената на големите български актьори от предишните поколения, чиито снимки са окачени по коридорите на театъра.

Дарин Ангелов развежда Малкович и Дапкунайте в мини музея на Народния театър

Дарин Ангелов разказва на Джон Малкович и Ингеборга Дапкунайте и прелюбопитната история на Народния театър. Сградата не е просто една от архитектурните емблеми на София, а сякаш събира в себе си историята на града и се превръща в някакво особено огледало на случващото се през годините.

През 1903 г. д-р Иван Шишманов, министър на просвещението, назначава комисия за оформяне на предложение за строеж на сграда за Народния театър в столицата. Илия Миларов оглавява тази комисия. По това време Миларов е управител на Народната драматическа група „Сълза и смях“. След като парламентът приема решението, княз Фердинанд I подписва указ, с който се отчуждава земята на стария дъсчен театър, наречен „Основа“.

С проекта се захващат известните виенски архитекти Фердинанд Фелнер и Херман Хелмер, които към онзи момент вече са автори на множество театрални сгради във Виена, Одеса, Загреб, Прага, Братислава и други европейски градове.

 По време на строежа плахо е повдигнат въпросът, че сградата наподобява прекалено много тази на театъра в Загреб. Някои я наричат дори негово “копие”. Но по това време авторитетни имена в родната архитектура липсват и никой не се наема да направи проучване и да излезе със становище по темата.

Дарко разказва на гостите историята на Народния театър и ги запознава с някои от най-известните актьори от по-старото поколение

Откриването й на 3 януари 1907 година се превръща в голямо събитие за цялата държава, но именно то по неописуем начин разделя обществото.

Решено е за тържественото откриване да бъдат изпратени покани на 900 души и точно те ще станат ябълката на раздора. Списъкът е прегледан лично от княз Фердинанд, а неговите корекции разпалват ураган от емоции. Монархът решава да покани единствено политическия елит, както и представители на висшето общество. За разлика от тях много интелектуалци, които преди това пламенно са защитавали идеята за построяването на храма на Мелпомена, нямат достъп на събитието.

Историци свидетелстват, че князът лично е канил избрани хора и демонстративно е изразил отношението си, че “обикновени” писатели, преподаватели, професори нямат място там. Това така разгневява цялата университетска общност, че започват своеобразни акции на студентите, за да се застъпят за своите преподаватели. 

Множество млади хора се събират пред новооткритата сграда. Ситуацията ескалира около 21 ч. вечерта, когато каляската на Фердинанд приближава до Народния театър. Тогава младежите, част от които студенти, започват масов обстрел със снежни топки по кортежа на монарха. Нещо немислимо до този момент. Никой не си е позволявал подобна дързост. Налага се охраната да промени предварително уточнения маршрут, за да доближи каляската максимално близо до входа и да “евакуира” княза в театъра.

Самият той, въпреки че се слави като умерен и хладнокръвен държавник, е наистина разярен от нечуваната дързост на студентите и младежите. Затова ощe нa cлeдвaщия дeн – 4 януaри – Миниcтeрcкият cъвeт приeмa Укaз №2, кoйтo нa пo-cлeдвaщия дeн излизa в “Държaвeн вecтник”. Той пocтaнoвявa дa ce зaкриe Софийският университет зa cрoк от 6 мeceцa и “дa ce увoлнят вcички прoфecoри, кaтo и дoцeнтитe, и лeктoритe”

Потресен от решението на МС, тогавашният министър на просвещението проф. Иван Шишманов прави всичко възможно да отмени указа, но така и не успява и подава оставка.

Източници на Lupa.bg разкриха, че Джон Малкович и Ингеборга Дапкунайте били много впечатлени от историята с обстрелването на княза със снежни топки и с построяването на красивата сграда. Холивудският актьор от хърватски произход, който очевидно е добре запознат с архитектурата, отбелязал, че е играл и в други театри, които наподобяват Народния и му е любопитно и интересно да представи "В самотата на памуковите полета" и в Народния.

По думите на Ингеборга Дапкунайте това е третата сцена, на която играят спектакълът, поставен от руския режисьор Тимофей Кулябин в Театър „Дайлес“ в Латвия. В момента постановката е на турне, като преди София, тя бе играна в Атина.

По време на опознавателната разходка в Голямата зала на Народния Дарин Ангелов показал на гостите и правителствената ложа. С чувство за хумор американският актьор отбелязал, че оттам се вижда доста лошо, но пък ложата пази от снежни топки. Любопитното е, че в самия спектакъл "В самотата на памуковите полета" вали сняг и артистите се замерят със сняг.