Дърводобивът секна, бракониери превземат пазара

От началото на 2025 г. за тежка криза в горския сектор и пазара на дървесина алармират редица дърводобивни и дървопреработвателни фирми. Няколко пъти от сектора изпращаха писма до премиера и министъра на земеделието и храните, в които настояват за спешна корекция на цените, промяна в закона и правилата на тръжните сесии, както и за ревизия на кадровата политика на държавните горски предприятия.

Освен че от година на година обемът на добиваната дървесина в страната спада по естествен път, затварянето на най-големия завод за целулоза и хартия в Стамболийски, част от веригата „Монди“, на практика, елиминира най-големия купувач на дървесина, който досега е изкупувал около между 20 и 25 на сто от добива у нас. Числата са категорични - приходите също спадат, заедно с изкупните цени, а разминаването става все по-голямо заради продължаващата незаконна сеч.  

През 2024 г. добивът на дървесина у нас се свива с близо 12%

спрямо предходната година, показват данни на Изпълнителната агенция по горите. В същото време броят на издадените позволителни за сеч е най-нисък от 2016 г. насам. Тази тенденция се задълбочава и през 2025 година, сочат междинните данни.

Закриването на „Монди“ беше не просто икономическа новина, а шок за целия дървопреработвателен бранш. Заводът бе основен купувач на дървесина от Родопите и Средна гора и когато неговите мощности замлъкнаха, веригата на доставки се разкъса.

„До вчера всичко минаваше през тях. Камионите не спираха. Сега едни стоят с натоварена дървесина, други чакат някой да купи на по-ниска цена. Всичко се забави, всичко се обърка“, казва Атанас Балев, собственик на малка фирма от Кричим, който в момента продава трупи почти на загуба. 

По данни на Министерството на земеделието, над 25% от договорите за доставка на суровина към индустриални предприятия са били предоговаряни през последната година

В някои региони добивът е замръзнал наполовина. Особено тежко е в Западните Родопи, където малките сечища зависят от големите преработватели. Така за няколко месеца целият сектор се оказа в парадокс: дървета има, но няма кой да ги купи на цена, която да оправдава добива.

Друг проблем пред сектора се оказва технологичен. България изостава сериозно в дърводобива с повече от десетилетие. В Скандинавия, Австрия или дори Румъния сечта и транспортът са автоматизирани, а техниката, с която се работи, позволява много по-бърза и прецизна сеч. В същото време при почти всички родни фирми все още преобладават ръчни или полуавтоматизирани процеси.

Това пък води до повече щети в гората - повредени насаждения, непочистени пътища, неправилно сортиране на добитата дървесина

Опитите за механизация буксуват заради липсата на кадри. Младите хора избягват професията, а много от опитните лесовъди и работници напускат. Част от тях се прехвърлят към частни фирми, които работят в сивия сектор, без контрол, без отчетност и без грижа за възобновяването на горите. 

Най-големият проблем обаче остава незаконният добив, който според всички ресорни министри в последните 10 години е най-тежката язва в системата. Въпреки редовните акции на горските и прокуратурата оценките сочат, че между 10 и 20% от дървесината, която стига до пазара, е с неясен произход. Това изкривява конкуренцията и подкопава доверието в целия сектор.

Огромна част от дърводобива у нас продължава да се осъществява с ръчен или полуавтоматичен труд.

През 2024 г. са съставени над 12 000 акта за нарушения в горите ​- рекорд за последните пет години. Но санкциите често не се с​​ти​​чат до реално възмездие. Системата е тежка, доказването - трудно, а случаите рядко стигат до съд.

"Нелегалната сеч не е само престъпление срещу природата, тя е икономическа измама. Един кубик незаконно добита дървесина понижава цената на законния продукт и убива малките фирми“, посочват в своя позиция от Асоциацията на дървопреработвателите.

По данни на WWF и „Зелени Балкани“, най-уязвими са малките общини, където контролът е слаб, а местната власт често си затваря очите. В резултат се появяват цели „паралелни пазари“ на дърва за огрев или за строителство, които изцяло търгуват с незаконна дървесина

Поскъпването на електроенергията и пелетите през последните две години направи дървата за огрев златна стока. В някои региони цената им достигна 250 и дори 300 лева за кубик - почти двойно спрямо нивата отпреди пандемията. Но тази рязка динамика не е свързана само с търсенето. Тя е резултат и от спекула, от липсата на контрол върху държавните търгове и от масово изкупуване на суровина от посредници, които я препродават.

Българските гори заемат над 4,2 милиона хектара - повече от една трета от територията на страната. Но през последното десетилетие тяхното управление се оказа изключително фрагментирано: държавни предприятия, общински гори, частни стопанства и концесии с различен контрол и различни интереси.

Вместо единна стратегия, системата живее в „режим на оцеляване“. Плановете за дигитализация и въвеждане на проследимост на всяко дърво се движат бавно. Проектът за електронен контрол, който трябваше да заработи още през 2023 г., е отложен. Междувременно GPS системите за контрол често не функционират или се манипулират.

Секторът на дърводобива и дървопреработването носи около 2% от БВП на страната по данни от 2023 година. Това не е малко, но структурната му уязвимост е голяма

След затварянето на „Монди“ близо 300 души останаха без работа директно, а още поне над 450 в дървообработващия и добивния бранш индиректно по веригата също загубиха препитание. Този икономически удар има и символно значение - защото показва колко крехък е балансът между индустрия и природа, когато липсват държавна политика и визия.

Днес секторът стои на кръстопът. Или ще продължи да се свива, оставяйки след себе си изоставени сечища и фалирали фирми, или ще се опита да се възроди чрез модернизация, контрол и реална добавена стойност. Европейските фондове предвиждат средства за зелена трансформация, но без национална стратегия това рискува да остане само на хартия.