Дарявам си следващата заплата на болните от рак. Ама само ако са руси с големи цици!

Нашего брата потуреният възрожденец не случайно е стигнал до мъдростта – „На харизан кон зъбите се не гледат“. Каквото ще да е, на аванта да е. Гел за коса на Слави Трифонов – взимам го! Велосипед за Дамян Дамянов – добре дошъл. Рокля с деколте за Боян Расате – защо не? По тази причина и благотворителността ни е една такава – цървулена. Както доказа жестът на боса на „Уолтопия“ Ивайло Пенчев, който даде 220 хил. лв. На „Александровска“ за респиратори, ама ако служителите му ги ползват с предимство.

Ако ми позволите да цитирам руския хуморист Константин Семьонович Мелихан, за благотворителност говорим тогава, когато богатите дадат за бедните хиляди, за да могат после с чиста съвест да вземат от тях милиони. Демек – купувам апарати за обдишване за собствените си работници, за да могат да се възстановят възможно най-бързо и да продължат да бачкат, да сглобяват стени за катерене, да товарят тирове, да носят печалби.

И аз мога да съм благотворител от подобен тип. Обявявам, че смятам да даря следващата си заплата за онкоболни. Обаче само ако са руси, с големи цици и има шанс да ми пуснат. Разбира се, като се пооправят от химиотерапията, трябват ми гъвкави и подвижни, а не плешиви и повръщащи.

Цинично ли ви звучи, а? А как ви звучи щедрият подарък на Ивайло Пенчев?  Поредният български бизнесмен, който дарява, за да получава. Марк Зукърбърг и жена му Присила имат схема в следващите 30 години да раздадат 99% от немислимото си богатство за образование, медицински изследвания и достъп до информация в Третия свят. Бил Гейтс вече е извадил от джоба си $35 млрд. за борба с детския паралич и глада в Африка.

Тук да сте чули Васил Божков, дори преди да отпердаши с частния си „Гълфстрийм“ за Емирствата, да е купил и един сандвич на някой закъсал на улицата колега-комарджия? Къде са Баневи, Стайкови, Диневи и прочие пасажери на бентлита със златни клозетни чинии, когато трябва да се боядиса някое сиропиталище? Те знаят единствено веднъж годишно да оставят няколко зелени в касичката на Виенския или Руския бал, но само ако ги снимат. Рекапитулацията показва, че подобни „благотворителни“ събития, събиращи в една зала повече милионери, отколкото тъпкачи има Златка Райкова, накрая отчитат приходи от 15-20 хил. лева. Не се ебавам, както казва Сокола.

Иначе обикновеният български гащник пуска есемесчета и събира капачки. Днес за кувьози, утре – за респиратори. Но вирусът на алчността е непобедим.