Държавата изплатила близо половин милион лева за болнични

Работещите българи ползват болнични средно два пъти в годината, като най-масови са тези между 4 и 8 дни. Това показва статистиката на НОИ за деветмесечието на годината. През миналата година най-масово са се изписвали от 8 до 14 дни лечение вкъщи. Основната причина бе по-дългата карантина за COVID-19.

Българите са ползвали 714 180 болнични през тази година. Това са 24,23% от всички осигурени. Те са отсъствали от работа 10 734 665 дни, като средно на ден са получавали по 44,26 лв. За тях държавата е платила 475 млн. лв.

382 617 родители пък са били в болничен, за да гледат деца или роднини. Осигурителният институт е платил 89 500 665 лв. на член от семейството, които е трябвало да си останат вкъщи заради боледуващо дете. Средната продължителност на този вид болнични е пет дни.

По-често грижите за боледуващото дете се поемат от майките, като 143 216 мъже са ползвали болнични за грижа за близък.

На второ четене в бюджетната комисия бе отхвърлено предложението на “Продължаваме промяната” бизнесът да плаща първите два дни от болничните.

Сега първите 3 дни се покриват от работодателя в размер на 70% от дневното брутно възнаграждение. Условието е да са плащани социалноосигурителни вноски за предходните 18 месеца. След 3-ия ден стават 80% и се поема от държавата.

Така при 5 дни домашно лечение и брутна заплата 1000 лв. на месец за първите три дни болнични ще получите от работодателя 33,3 лв. на ден, или общо 99,9 лв. За следващите 2 дни обезщетението се поема от НОИ, който трябва да ви изплати 76,2 лв.

Бизнесът се бори от 13 г. да отмени това си задължение. Тогава, заради кризата от 2009 г., бе решено първите три дни да са за сметка на работодателя, но тази временна мярка стана постоянна.

От “Продължаваме промяната” са внесли предложение минималната заплата да се вдигне до 868 лв. С промени между първо и второ четене в Кодекса на труда те предлагат размерът ѝ да е половината от брутната за страната за последните 2 тримесечия, за които има данни на националната статистика.

Според техните изчисления минималната заплата трябва да е 868 лв. от 1 януари догодина. Според тяхното предложение в размера ѝ трябва да включени и т.нар. клас прослужено време и останали добавки, договорени в колективен трудов договор.

От ГЕРБ предлагат минималната заплата да се определя от 1 септември, като тя да е половината от средната брутна заплата на предходната година.

Служебното правителство пък вече публикува за обществено обсъждане вариант минималната заплата да се вдигне с 60 лв. и вече да е 770 лв. Миналата седмица депутатите отхвърлиха четири предложения за увеличение на минималната заплата. Те се предложиха при гласуването на удължителния закон. Паралелно промени за минималната заплата се внесоха и в Кодекса на труда.

383-ма татковци са ползвали новият отпуск за отглеждане на деца до 8 г. Той беше въведен от 1 август. За два месеца те са получили общо 246 660 лв. Средно на ден те са взели 33,47 лв.

Според новите правила бащите имат право на 2 месеца отпуск, докато детето стане на 8 години. Условието е те да не са ползвали отпуските при раждане (след 6-месечна възраст на детето), отглеждане на дете до 2 г. и при осиновяване. Ако татковците са ползвали някои от тях за период по-малък от 2 месеца, те имат право на отпуск за разликата.