Държавата плаща 62000 евро заради реституция на стари печатници

Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) осъди държавата да плати над 62 000 евро на наследниците на печатници в София, одържавени при социализма, които от години печелят делата си за реституция, но така и не са получили нищо. Тази реституция без край ги кара да се обърнат към съда в Страсбург, който постанови, че е нарушено правото им на собственост, пише сайтът "Лекс.бг". 

Европейският съд призна нарушението още преди година, но сега определи обезщетението за сагата, която се точи повече от 20 години.

Исканията за реституция, които така и не са изпълнени от държавата, са на Виолета Йорданова, Тимка Русаманова и Румяна Телятинова, чиито бащи са притежавали печатници в столицата, които са национализирани преди близо 70 години, а днес са част от капитала на държавното предприятие „Образование и наука”. То се управлява от министъра на образованието и науката.

Скоро след приемането на Закона за обезщетяване на собственици на одържавени имоти (ЗОСОИ) през 1997 г. първите две жалбоподателки подават молба за компенсация, като посочват, че предпочитат за отнетото си имущество да получат акции в “Образование и наука” ЕАД. През 1999 г. министърът на образованието я удовлетворява и посочва, че точният брой на акциите, които ще им бъдат предоставени, ще бъде определен след оценка на активите на бившата печатница.

Вместо това да се случи, с друга заповед през 2000 г. министърът отхвърля молбата за обезщетение. Върховният административен съд (ВАС) я отменя с окончателно решение от 24 юни 2002 г., като заявява, че тя неправилно изменя предходната заповед, която вече е влязла в сила. Така е изготвена оценка на одържавеното имущество (одобрена от министъра през юли 2003 г.), според която Йорданова, Русаманова и майка им имат право на 573 акции (номинал 100 лв.), оценени на 29 630 евро.

Само месец след това обаче министърът на образованието издава друга заповед, в която заявява, че те няма как да получат акции от „Образование и наука“, тъй дружеството е в списъка с държавни предприятия към закона за приватизация и обезщетяването на бившите собственици може да става само с компенсаторни записи.

Наследниците оспорват и тази заповед. ВАС отново я отменя през 2004 г., защото неправомерно изменя предишните, с които е определено обезщетение с акции.

По подобен начин се развива и случаят на Румяна Телятинова – третата жалбоподателка пред Европейския съд по правата на човека.

Опитите на трите жени за реституция на отнетото им имущество продължават и през 2006 г. Тогава те подават до министъра на образованието и други държавни органи няколко жалби, с които искат приключването на процедурата за обезщетяване. И получават отговор от Министерския съвет, че се търси „законосъобразно решение, което няма да накърни обществения интерес и не би било в нарушение на закона за приватизация”.

Такова обаче така и не са уведомени да е намерено.

Така през 2007 г. Министерството на образованието и науката иска от Агенцията за приватизация да разреши прехвърлянето на акции на “Образование и наука”. И тя дава такова на 23 април 2008 г. После не се случва нищо – министерството не предприема каквото и да е било за приключване на реституцията, която към онзи момент се точи от 10 години.

През 2011 г. Телятинова настоява да бъде вписана в книгата на акционерите на “Образование и наука”, но не получава отговор.

През 2013 г. без все още да са получили обратно нищо от отнетото им от държавата трите жени се налага да водят ново дело. За да защитят собствеността си, те оспорват решението на правителството, с което на “Образование и наука” се разрешава да продаде част от недвижимите си имоти. През 2015 г. обаче ВАС отхвърля жалбата им, защото не са акционери в дружеството, тъй като процедурите за обезщетение не са приключили и акциите така и не са им били прехвърлени.

Преди година съдът в Страсбург призна, че правото на собственост на трите жалбоподателки е погазено. В решението си той припомня, че не за първи път се произнася по подобни казуси от България – когато съдът признава право на реституция или на обезщетение, но след това администрацията отказва да изпълни влезлите в сила решения.

„Всяка намеса на държавните власти в мирното ползване на притежанията трябва на първо място да бъде законосъобразна. В настоящия случай националното законодателство не предвижда краен срок за приключване на процедурите за обезщетяване, инициирани от жалбоподателките и техните роднини. Това обаче не е достатъчно, за да може Съдът да заключи, че намесата в притежанията на жалбоподателките е законосъобразна за целите на чл. 1 от Протокол № 1“, се посочва в решението. Като ЕСПЧ изрично заявява, че винаги е изтъквал, че административните органи нямат свобода на преценка да отказват да изпълняват окончателни съдебни решения поради това, че смятат, че констатациите в тях са погрешни или противоречат на закона. И изтъква, че принципът на правната сигурност изисква, когато съдът окончателно е решил даден въпрос, това решение да не бъде поставяно под съмнение, освен поради причини от значително и непреодолимо естество.

„След като опитите на министъра на образованието и науката да замени акциите, дължими на жалбоподателките, с компенсаторни записи, са отхвърлени от Върховния административен съд, министърът остава пасивен в продължение на много години и не предлага никакво решение“, установяват европейските съдии.

Година след като констатира нарушението на правото на собственост на наследниците на печатници в София, ЕСПЧ постанови и какво обезщетение трябва да получат.

Опирайки се на изчисленията за стойността на акциите в „Образование и наука“, направени през 2003 г., когато министърът е бил на една крачка от прехвърлянето на собствеността им, съдът постановява, че Йорданова и Русаманова трябва да получат общо близо 30 000 евро, а Телятинова- 13 460 евро. Той обаче увеличава тази сума с лихвите за забава и така сумата, която държавата трябва да им изплати заради неприключилата реституция, набъбва с още над 15 000 евро. С разноските, които трите жени се е наложило да понесат, тя става 62 134 евро.