Ето текста на Мила Зурлева:
Маме, обичам те безкрайно, завинаги, че и след това!!!
Благодаря ти за всички безсънни нощи, за всяка ласка, обич, внимание, разбиране и още хиляди неща, които само една майчица, която обича с цялото си сърце и душа, може да направи за дъщеря си.
Ти ме възпита да бъда искрена, истинска и с добро сърце. От теб научих какво е да се раздаваш за всички без да искаш благодарност.
Ти ми показа целия свят и ме научи на “две и двеста”.
Преди 12 години на връх Коледа ми обеща и написа “ние с теб ще се разделим само, когато Той (Господ) реши да ме вземе при себе си...”
Този ден настъпи на 01.01.2020 година по най-нелепия начин, но, мамо, аз знам, че ще бъдем отново заедно, просто не сега.
Поклон пред Човека, който помогна на много българи да живеят, даде надежда на дечица в нужда и всичко това без да очаква нищо в замяна.
Благодаря на стотиците хора, които дойдоха от различни краища на България и чужбина, за да изпратим теб, мамо - една истински достойна българка.
