Дебелогъз педофил, ето как да спреш войната за 3 дни

Тъй като виждам, че 47-ият президент на САЩ Доналд Дж. Тръмп изпитва известни затруднения да спре войната между Русия и Украйна за 72 часа, както обеща преди 20 месеца, съм принуден да му дам няколко практически съвета. Тъй като с умствено обременени се контактува с търпение и съчувствие, ще ги опиша съвсем просто и внимателно, както предполага степента на тежка деменция на пациента.

И така:

Здравей, Доналд, как си днес?

Пилешка супа ли предпочиташ за обяд, или запеканка с картофи? Искаш ли да ти доведа Мелания да си поиграеш с циците й? Искаш да хванеш Кейти за п*тката? Не може сега, Доналд, тя напусна миналата сряда.

Тук нежно ще го прекъсна и ще го прегърна през рамо. Може и да положа десница около тлъстия му, добре опакован с памперси задник. За страдащите е много важно да усещат физическа близост. После ще му пусна „Том и Джери“ да погледаме заедно, за да го настроя за разговор. На хората с деменция им отнема много повече време да обработят информацията.

- Евгени, пак ме пре*баха с Нобеловата награда. Тази за... – ще изсумти внезапно той. Аз ще изчакам търпеливо, без да го прекъсвам или довършвам изреченията му. Ще кимна разбиращо и отчетливо няколко пъти. Жестовете често казват повече от думите и вдъхват сигурност за разложения от атеросклероза мозък.

Няма да му кажа „Помниш ли как бомбардира училище с 165 ирански девойчета?“, или „Защото агентите ти гръмнаха в лицето домакиня по пеньоар на улицата“. Такива въпроси само подчертават дефицита на дебилясалите старци, карат ги да се чувстват неудобно, засрамени или агресивни.

Няма и да споря. Ако болният твърди нещо абсурдно, да речем, че Зеленски е вдигнал цената на дизела с бомбардировките си на руски петролни рафинерии, няма да му доказвам, че греши. Вместо това ще се съглася с емоцията му: „Виждам, че се притесняваш за междинните избори на 3 ноември. Нека заедно да помислим защо демократите ще те размажат, а после ще те импийчнат и вкарат в затвора, където банда негри ще си играе с тлъстия ти гъз по 20 часа на ден докато пукнеш. Ако имаш време, може заедно да ти потърсим очилата, ако си забравил къде си ги сложил, а, Доналд?“

За дементно болни в много напреднал стадий като Тръмп е типично да викат отдавна починали. Обикновено съпруг или родител. При Дони обаче ще е различно. Той ще призове на помощ Сталин и Енвер Ходжа, Иди Амин и Хо Ши Мин. Няма да му казвам, че вече са умрели. Това ще го шокира и разстрои наново. Ще му река: „Сталин излезе да си купи тютюн за лулата, а Иди Амин отскочи до Билла за джоджен, че готви 8-месечно бебе за вечеря. Но аз съм тук, при теб“.

Грижата и комуникацията с дементно болен е емоционално изтощителна борба. Но когато съм го подготвил добре, може и да успея да стигна до остатъците от съзнанието му:

„Доналд, сега вземи червения телефон, набери приятеля си Владимир и му кажи: Джудже, прави каквото знаеш, но на 1 януари едностранно приемам Украйна в НАТО. Приятен уикенд на вилата ти пожелавам и се пази от чумата.“

Това е всичко, което е необходимо, за да спре войната в Украйна. Няма нужда от мисии и преговори от мазния Стив Уиткоф и срамежливото педалче Джаред Къшнър. Не трябват разговори с китаеци Си, с Урсула или с Инасио Лула. Едно телефонно обаждане и дребосъкът от другата страна на слушалката ще се изпусне в гащите.

А Нобеловата награда ще е за тебе Доналд. На мен ми стига и „Пулицър“.