Денди - хулен и обиждан още в студентските години

Разтърсващ разказ за младостта на покойния писател Любомир Милчев-Денди разкри в социалната мрежа изкусният поет и негов състудент Владимир Сабоурин. От текста за възпоменание на светския хроникьор, отишъл си нелепо след побой, става ясно не само, че преди да се сдобие с прякора Денди, с който в някой от идните дни приятелите му ще го изпратят, но и че предизвикателството на юмручното право неведнъж е застигало Милчев. 

Денди издъхна след жесток побой през януари и бе повече от месец в кома в столичната болница "Св. Анна". 

Ето какво пише Сабоурин: 

"ЮМРУЧНОТО ПРАВО НА НЕСВОБОДАТА И СВОБОДАТА

Бяхме състуденти в една група и най-силните години на българска филология през втората половина на 80-те. Падна ни се да сме в групата на мъжкарите, току-що уволнили се, пиещи бири в час на задните банки. Тероризираха го, измислиха му прякор: Джувката. Тогава го обикнах.

През 90-те го изгубих от поглед, докато обществото на спектакъла не ми напомни за него, отново с прякор. Беше го получил след като академичното юмручно право се беше разправило с неговата дисертация и превод на Хайдегер.

Този изящен субект, когото селяндурско мъжкарската околна среда отново и отново свеждаше до прякори.
Спомням си една среща на стълбата на Дома на киното. Излизахме от "Юмручното право на свободата" на Фасбиндер. Любо беше сардонично мрачен.

Друг път пред Кристал ведро сардонично разказа как щели да го бият в Париж хора от Магреба и френска черна Африка за хитлеристки поздрав. Навсякъде го застигаше предизвикваното от него юмручно право на несвободата и свободата.

Почивай в мир, изящен юмручен боецо. Обичам те, Любо". 

Владимир Сабоурин е литератор от френско-кубински произход, автор е на „Манифест на новата социална поезия“ и основател на движение „Нова социална поезия“, чиято мисия е да популяризира постмодернизма в българската литература.