Деница Сачева винаги е знаела, че ще осинови дете
Преди 4 години социалната министърка става майка на 10-месечния Виктор
“Винаги съм знаела, че ще осиновя дете. Майка ми е осиновено дете, а аз обичам да се ровя в причините и следствията. Отгледана съм от баба и дядо. Те осиновили майка ми преди около 60 години, и знам прекрасно, че хората се свързват с любов, а не с кръв.
Вярвам, че ако живееш съзнателно и намериш кривите места в миналото, имаш шанс да ги изправиш в настоящето и това е част от пътя към самоусъвършенстването”. Това е личният разказ на новата социална министърка Деница Сачева. Преди 4 години тя осиновява 10-месечния Виктор.
На 39 г. взема най-важното решение в живота си - да осинови дете. “Посрещнах 40-ия си рожден ден в група с 30 души, съвършено непознати. В училище за родители кандидат-осиновители. Всеки един от тях беше много интересен човек, със своята си съдба, очаквания, разбирания, тревоги и надежди. Отрупаха ме с мили подаръци - Менделеевата таблица, защото любовта е химия, малък свещник с ръчно рисувана икона, синя кутийка с ръчно направени и надписани на ръка късметчета за всеки ден. За капак се оказа, че три семейства осиновители живеем на една и съща улица”, спомня си новият социален министър.
Така тя сама усеща на гърба си един от проблемите в социалната сфера - дългото чакане за осиновяване. Изненадващо на 13 декември получава обаждане от непознат номер. От вълнение забравя половината разговор, но успява да чуе най-важното - че е първи избор за осиновител на момченце на 8 месеца. Още на следващата седмица отива на първата си среща с Виктор.
“Посрещнах изгрева по пътя за дома. Още помня слънцето. Сякаш всичко пред погледа ми беше златно. Първата среща с детето е голямо изпитание, защото си в стая с много хора – лекар, сестра, социални работници. Ти си малко като на изпит, а на всичкото отгоре не знаеш и на кой свят си. А той един спокоен, над нещата.
Гушна ме, стисна ми двата палеца с двете юмручета и не ме пусна повече. Първите си звуци ги издаде в скута ми. И смая всички в стаята. Същата вечер, когато заспивах, той вече ужасно ми липсваше”, спомня си Сачева. Още на следващия ден тя събира всичките нужни документи отново, среща подкрепа от всички служители, въпреки че е малко преди Коледа.
На втората среща Сачева води и майка си. “Влезе в дом за деца за първи път в живота си. Тя е имала късмета да бъде осиновена още на десет дни, направо от болницата. Моето дете пък на десет дни постъпило в дом”, разказва пред "24 часа" съвпаденията Сачева.
Съдебното дело минава като по вода, а съдията и прокурорката били разчувствани на финала. “Последните 7 дни живях на последния етаж в дома за деца в очакване съдебното решение да влезе в сила. Грижих се за сина си заедно с жените, които работят тук и от които научих много. Напук на всички клишета в домовете са много посветени, обичащи работата си хора. Скъсаха ми сърцето с подкрепата си – знаеха, че не напускам сградата, и ми носеха храна в буркани, печени филийки с чубрица и шоколадови бонбони”,признателна е министърката.
