Депутатите изненадващо прекроиха несеквестируемия доход

Изменения в Гражданския процесуален кодекс (ГПК), които променят значително правилата, по които се определя несеквестируемият доход, приеха днес депутатите на първо четене, заедно с промените в него, свързани с въвеждането на т. нар. съдебна медиация.

Става дума за проект на БСП, който не за първи път влиза в Народното събрание (пълния му текст вижте ТУК>>>). Той предвижда две малки, но съществени промени в чл. 446, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК и днес беше приет на първо четене със 104 гласа "за", 12 "против" и 82 "въздържал се". Измененията бяха подкрепени от "Възраждане", ДПС-НН, БСП, ИТН, МЕЧ и "Величие", съобщава правният сайт "Лекс".

В момента разпоредбата, която урежда несеквестируемия доход, предвижда: 

Чл. 446. (1) Ако изпълнението е насочено върху трудовото възнаграждение или върху друго каквото и да е възнаграждение за труд, както и върху пенсия, чиито размери са над минималната работна заплата, може да се удържа само:

• ако осъденото лице получава месечно възнаграждение в размер между минималната работна заплата и двукратния размер на минималната работна заплата - една трета част, ако е без деца, и една четвърт част, ако е с деца, които издържа;
• ако осъденото лице получава месечно възнаграждение в размер между двукратния размер на минималната работна заплата и четирикратния размер на минималната работна заплата - една втора част, ако е без деца, и една трета част, ако е с деца, които издържа;
• ако осъденото лице получава месечно възнаграждение в размер над четирикратния размер на минималната работна заплата - горницата над двукратния размер на минималната работна заплата, ако е без деца, и горницата над два пъти и половина размера на минималната работна заплата, ако е с деца, които издържа.

С измененията, приети днес на първо четене, в разпоредбата се добавят на няколко места думите "от горницата над минималната работна заплата". И с тях тя вече ще гласи:

Чл. 446. (1) Ако изпълнението е насочено върху трудовото възнаграждение или върху друго каквото и да е възнаграждение за труд, както и върху пенсия, чиито размери са над минималната работна заплата, може да се удържа само:

• ако осъденото лице получава месечно възнаграждение в размер между минималната работна заплата и двукратния размер на минималната работна заплата - една трета част от горницата над минималната работна заплата, ако е без деца, и една четвърт част от горницата над минималната работна заплата, ако е с деца, които издържа;
• ако осъденото лице получава месечно възнаграждение в размер между двукратния размер на минималната работна заплата и четирикратния размер на минималната работна заплата - една втора част от горницата над минималната работна заплата, ако е без деца, и една трета част от горницата над минималната работна заплата, ако е с деца, които издържа;

Това променя значително правилата за определяне на несеквестируемия доход, защото с тях основа за изчисляване на удръжката няма да е цялото нетно възнаграждение (след удържане на данъци и осигуровки), а само онази част от него, която надхвърля MPЗ.

Министерството на правосъдието, което категорично се противопоставя на измененията в чл. 446 ГПК, дава следния пример за ефекта от промените:

Ако длъжникът получава брутна заплата 4107 лв., след приспадане на данъците и осигуровките би получил 3231 лв. Това са три MPЗ.

По действащите правила, ако не издържа деца, за погасяване на задълженията му би отишла ½ от 3231 лв. или 1616 лв. Така ще му остане несеквестируем остатък също от 1616 лв.

С приетата днес на първо четене промяна следва, че от нетния доход на длъжника от 3231 лв. първо трябва да се извади една МРЗ, която в момента е 1077 лв. Така ще останат общо 2154 лв., от които ЧСИ ще вземе за погасяване на дълга ½, т.е. 1077 лв. и на длъжника ще останат 2154 лв. (1077 лв. остатък плюс една МРЗ).

Това означава, че вместо да му бъдат удържани 1616 лв., за погасяването на дълга му ще отиват 1077 лв.

Ако длъжникът има деца и получава бруто 1851 лв., нето ще са 1436 лв. По действащите правила в ГПК удръжката би била 359 лв., а според предложението на БСП - 90 лв. Т.е. четири пъти по-малка.

"От една страна, това би довело до увеличаване на разполагаемия доход на длъжника. От друга страна обаче, би довело до намаляване на плащанията към неговите кредитори, до ограничения или затруднения в тяхната житейска или стопанска дейност, а за длъжника - до нарастване на задлъжнялостта му поради натрупване на закъснителни лихви", подчертава министърът на правосъдието Георги Георгиев.