Депутатка ридае от трибуната за покойния Белгин

Депутатка от Величие накара залата да настръхне и немалка част от колегите й, включително от другите парламентарни групи, да стиснат зъби в опит да сдържат сълзите си. Лариса Савова прочете през неподправено ридание прочувствена декларация заради самоубилия се 18-годишен ученик Белгин Алиев от пазарджишкото село Нова махала, за когото стана ясно, че е бил подлаган на системен, дългогодишен тормоз от учителка, а целият педагогически състав де факто е бил съгласен с униженията.

Савова излезе на трибуната разтреперана и съобщи, че току що е получила 27 страници протокол от МОН и десетки страници от регионалния инспекторат по образование. От всички документи ставало ясно, че в училището на Белгин е имало механизми за превенция на тормоза, но не са прилагани, не са водени дневници, няма сигнали, а напрежението е било известно между всички. 

"Учениците разказват, че това не е било единичен конфликт, а години на напрежение. Той е бил системно унижаван пред класа. Бил е изправян не за похвали, а за назидание. Става ясно още, че много от децата са знаели, виждали са какво се случва, но са мълчали. Не защото са безучастни и безчувствени, а защото са били деца. Имало е страх да говориш, да бъдеш до него, страх, че ще бъдеш следващият", каза Савова. Депутатката разкри още, че само няколко часа преди да сложи край на живота си, момчето е било привикано от педагогическата комисия в училище. И че лично се е обърнал към съучениците си с думите: 

"Разбирам защо не ме подкрепихте, разбирам, че ви е страх". 

"Това е среда, не просто конфликт. Среда, в което едно дете може да бъде унижавано с години, а всички около него да го нормализират и да се научат да гледат настрани. 

И като майка се питам - ако това беше моето дете, щях ли да приема обяснението, че няма подаден сигнал. Държавата е създадена не да пази процедурите, а да пази децата. И когато едно дете си отиде, трябва да питаме къде бяхме ние, когато то е страдали", продължи народната избраничка. 

И предупреди, че това е системен порок не само в малките населени места, а дори в големите градове. "Имаме огромен проблем, когато децата не искат да изживеят дните си...", завърши изказването си тя, през сълзи.