Девата от Гваделупа диша

Девата от Гваделупа или тъмната Мария е символ и най-почитан култ в Мексико, по-голям дори от Христос. Образът й може да се намери в почти всеки дома, храм, офис, обществена сграда. Девата краси фасадите на сградите, автобуси, хазартните клубове и дори публични домове. На нея се посвещават песни и стихове, а празникът й се отбелязва на 12 декември.

Дева Мария от Гваделупа е платно, което от 5 века се намира в едноименната катедрала на Гваделупа в щата Нуево Леон, Североизточно Мексико. Това платно диша. Пулсът на Девата е 115 удара в минута. Тя движи очите си и има температура като човешката. Съставът на боите, от които е нарисувана, все още е неизвестен. Тези необичайни свойства на иконата предизвикват Американската космическа агенция да направи свое проучване на чудото. След което учените са принудени да признаят, че творбата е наситена с паранормална активност. Защото освен туптящото сърце на Мадоната, се променя и погледът й, както и температурата на рисуваното тяло. И няма как недоверчивите към чудеса хора на НАСА да не са поразени от резултатите на своето изследване.

Платното с изображението на Божията майка има точно температурата на човешкото тяло, която е 36,6 градуса. Изследователите измерили със стетоскоп добре доловим пулс от 115 удара в минута – точно като сърцебиенето на дете в майчината утроба. Съставът на боите се оказва огромна загадка, подобна на тези от приказките - не е нито от минерален, нито от животински, нито от растителен произход. Боите са забъркани от нещо, което никога по-рано не е намирано на земята. Цветовете се променят в зависимост от ъгъла, от който се гледат. Не потъмняват и не избледняват вече 5 столетия. Винаги са искрящи и свежи, както са били в началото. Другият поразителен факт е, че очите на Девата реагират на светлина. При ярка светлина зениците се свиват, а при слаба се разширяват, точно като на живо същество.

Изследванията на Девата от Гваделупа започват много преди НАСА. През 1948 г. е регистрирана микроциркулация на кръвен поток в левия клепач на Божията Майка от платното. През 2001 г. Жозе Тонсман, инженер от Гваделупа, публикува 20-годишните си изследвания върху тъканта на наметалото, където е отпечатана Девата. Чрез съвременни средства и методи Тонсман установява, че образът не е дело на човешка ръка. Такова детайлно изображение върху грубата основа се оказва невъзможно, а след близо 5 века престояване на тази материя, състоянието й е трябвало да се разпадне.

Най-голямата сензация се получава, когато Тонсман увеличава 2500 пъти ириса на очите на Девата. И там, чрез оптични анализи, идентифицира запечатани изображения на поне 14 души, част от които дори разпознава. Тези образи, съответстващи на перспективата и различни за двете очи, той определя като седнал индианец, възрастен мъж с брада в профил, който идентифицира като епископ Зумарага от 15-ти век по негова рисунка, млад мъж, тъмнокожа жена, замислен бял мъж, поглаждащ брадата си и цяло индианско семейство с мъж, жена и няколко деца.