Девет години във вечността!

Времето неумолимо се изплъзва измежду пръстите на ръцете ни - неизбежно е! Спомените са едни от тези неща, които остават завинаги в сърцето и съзнанието на хората - добри или лоши... Но положителните са с най-ярка следа - такава като на падащите звезди, които озаряват нощното небе. Такава е и звездата на Трифон Иванов - любимецът на нацията!

Неусетно изминаха девет години... Девет тъжни години, откакто Туньо отиде да играе за звездния отбор заедно с Марадона, Пеле, Бекенбауер, Яшин, Джеки Димитров, Боби Чарлтън, Денис Лоу, Бест и още редица други. Сигурно мачкат на небесния терен, знае ли човек!

В онзи проклет 13 февруари Трифон Иванов просто изчака да мине рожденият ден на Ицо Стоичков (8-и февруари) и си отиде... Сърцето му беше спряло, но само привидно. Туньо, който всяваше ужас в противниковите нападатели, остави следа във всяко едно българско сърце - не само с изявите му на великото американско лято на 1994-а, и затова сърцата ни туптят по онзи великолепен начин, който те кара да се усмихваш и да си щастлив, че си бил част от историята на българския футбол, че си имал възможността да наблюдаваш играта на Иванов, който е считан за един от най-добрите ни защитници!

Сълзите на Стоичков, слели се с тези на онези 50 хиляди под проливния дъжд на 20 май 2016-а в мача "50 години №8", завинаги ще останат в съзнанието на българите!

И винаги ще го има онзи пламък на свещите на стадион "Ивайло", на "Армията", на националния - както пламтяха и очите на Трифон!

Изминаха девет тъжни години... Години, в които Трифон Иванов беше част от вечността, а името му е изписано със златни букви в историята на българския футбол и в сърцата на хората. Защото беше човек от народа, а от това по-хубаво няма!

Поклон пред огромния Туньо!