Диагнозата "гуша" е бич за жените
Дамите страдат 10 пъти по-често от мъжете
Ако ви мъчи щитовидната жлеза, бягайте на мамолог! Ако пък имате бучка в гърдата, търсете и ендокринолог. Съществува такава връзка, тъй като гърдата е хормонално зависим орган и при проблеми с млечната жлеза пациентите е добре да си изследват задължително щитовидната и обратното.
Диагнозата „гуша” е бич предимно за жените. Нежният пол страда от проблеми с щитовидната жлеза 10 пъти по-често от силния. Как се издават „разбърканите хормони”? Първо върху кожата. Когато секрецията на хормони е увеличена и пациентите са с хипертиреоидизъм, симптомите са няколко –
сърцебиене, лесна умора, изпотяване
нервност. Налице е нежна и чувствителна кожа със зачервяване на лицето. Обратното – когато щитовидната жлеза произвежда прекалено малко хормони, диагнозата е хипотиреоидизъм. Тогава кожата става много суха и дори се налага консултация с дерматолог.
Заболяванията на щитовидната жлеза обикновено се явяват като хиперплазия (разрастване на тиреоидната тъкан) или появата на възли. Възможна обаче е и смесена форма. По принцип всеки възел, студен или топъл, на щитовидната жлеза трябва да бъде преценен дали е за операция. Добре е да се направи и сцинтиграфия – радиоизотопно изследване, което подпомага значително диагностиката. Много важни са ехографският преглед и стойностите на щитовидните хормони. В най-тежките случаи се налага компютърна томография.
„Студените” възли, ако се оставят, има опасност да се превърнат в злокачествени образувания. „Топлите” по-рядко се израждат в карцином. Но и едните, и другите влияят по свой начин на организма, ако не се лекуват правилно. При злокачествените, в зависимост от степента на развитие, може да бъде отстранена цялата щитовидна жлеза с дисекция на лимфните възли. В този случай
се налага заместително лечение с тиреоидни хормони доживот.
След операцията пък пациентът преминава консултативен преглед при онкологична комисия, която определя тактиката на по-нататъшното лечение. Понякога и доброкачествените възли изискват скалпел, ако са толкова големи, че пречат на дишането и преглъщането.
Определена роля за развитието на болестта играят наследствеността, стресовите фактори, недостигът на йод, токсични фактори. Рило-Родопският масив е сред т.нар. ендемични райони, в които диагнозата се отключва по-често. Не са редки и случаите на автоимунния тиреодит на Хашимото, който по принцип не се лекува оперативно.
