Проф. Даниел Вълчев: Борисов нежно прегръща, хрус… и го приключва

"Истинското противопоставяне ще се появи на парламентарни избори. Колкото повече агонизира държавата, а тя в момента агонизира, толкова по-голяма вълна ще се вдигне". 

Това заяви пред БНР проф. Даниел Вълчев - декан на Юридическия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски".

По думите му през президентските избори няма да се измери какво е състоянието и подкрепата за управлението. 

"Големият въпрос е дали ще има президент в опозиция на сегашното управление

или някой, който да е по-скоро симпатизант на сегашното управление. По-голям шанс има кандидат, който е против това управление". 

Да участвам в активната политика не ми е мечтата, каза Вълчев относно спрягането на неговото име като участник в изборите. 

"Теоретично не го изключвам, но виждам много много малък шанс да се включа в такива неща".

Според него управляващото мнозинство не е консервативно, а корпоративно:

"Борисов успя да задържи в партията си две доста различни крила - едното е доста пролиберално, а другото - хора, които са по-скоро свързани с консервативни идеи. Това е голямо постижение, защото те трудно се удържат в една организация. Удържайки ги, той може да се съчетае и с едните, и с другите - както дойде. И който се излъже да се съчетае,

той нежно го прегръща, гъдела на питона - хруп и той приключва.

Както сега ще стане с БСП, с ИТН. Пеевски малко голям му идва. Не знам какво ще стане - кой кого. Това не е идеологическо мнозинство". 

Една държава прави политиките си през бюджета, изтъкна още проф. Вълчев и обясни: 

"Можем да разберем що за правителство ни управлява по това какъв бюджет то ще приеме. Това е инерционен бюджет - харчене без растеж, харчене заради самото харчене, няма политики, дават се пари на определени групи.

Има изключително раздути приходи.

Дефицитът вероятно ще бъде много над 3%. Ние продължаваме да задлъжняваме. И не е ясно защо правим всичко това. Живеем в много силна инфлация".

За него президентът много е закъснял да постави въпроса за референдума за еврото. Въпреки това Радев се очертава като основна алтернатива. 

В интервю за предаването "Политически НЕкоректно" проф. Даниел Вълчев наблегна на идеята за разделението на властите. Смисълът на това е, че хората се страхуват, че на когото и да дадат властта, той може да постъпва по неправилния начин и затова той не бива да може всичко, обясни той и добави: 

"НС не трябва да може всичко, трябва някой да може да го спира.

Президентът не трябва да може всичко, някой трябва да го спира. А ние какво правим? Ние вървим в обратна посока - към едно всевластие на парламента". 

Той отбеляза промените, които се правят, защото в даден момент не се харесва определена личност. Но след една година няма да е той, а ще е друг, предупреди Вълчев и добави, че това важи за президента, за службите, за антикорупционната комисия. Той е категоричен, че комисията трябва да бъде незабавно закрита. 

Парламентите, както и да се формират, са моментна снимка на обществото, каза професорът. По думите му почти никъде в света не може да се приеме закон за един ден. 

"Не самата демокрация е виновна, а нашият прочит на демокрацията.

Да си кажем това си е един байганьовски прочит, който е представен като глобално либерално постижение". 

Проф. Вълчев открои 3 важни неща, по които трябва да имаме консенсус:

"Едно общество се развива добре, ако има политики в областта на инфраструктурата, човешкия фактор и реда".

"Социалните различия започват да се отразяват на здравния статус все повече.

Това са тежки неща, които рано или късно ще се излеят на улицата",

смята той.

По думите му в България не налагаме ред. Правилата трябва да са за всички, иначе другото създава конфликти, изтъкна той.

"Не съм голям оптимист за това, че този тип гражданска енергия - да се съберем на площада, кой знае какво решава. Истинската гражданска енергия трябва да е на избори и всеки на мястото си да е нетърпим към нещата, за които е нужно". 

Демокрацията ли е виновна или ние не умеем да прилагаме демокрацията?

"Лесният отговор е, че демокрацията си е много хубава, пък ние сме смотани като народ и затова нищо не ни се получава - това е неверният отговор. Това, в което ние живеем през последните десетилетия, не е просто демокрация, а е либерална демокрация. В нея има базово противоречие между демокрацията, което е колективистичното начало - тя предвижда, че едно общество се управлява или от мнозинството, или със съгласието на мнозинството. Либерализмът - обратно - е индивидуалистична доктрина. Това означава, че

това мнозинство не може да прекрачи определени граници.

Това съотношение между колективистичното и индивидуалистичното не е чак толкова лесно. Западните общества и те не са намерили универсално решение на тези въпроси. Такива кризи има постоянно навсякъде. При нас има балкански особености", коментира проф. Вълчев.

Той подчерта, че демокрацията заедно със свободния пазар дават много по-големи възможности за човешка изява. От годините, през които живеем в тази нова система обаче, остана лош вкус в голяма част от населението, отбеляза той и обясни: 

"Големите преразпределения на блага, според голяма част от българите, се извършиха по нечестен и непрозрачен начин". 

През 1989 г. се спореше колко бърза и дълбока да бъде промяната, напомни професорът. И продължи коментара си: "Направихме го по-бавно от други, но в крайна сметка направихме промяната със същата дълбочина". 

Днес разломите не са такива - те минават между активисткия либерален глобализъм срещу националистичния консерватизъм, подчерта той. Според него тези, които са в парламента, не изразяват кой знае какви дълбоки идеологически позиции:

"Това са партийни констелации, които успяват било с технологичен вот, било с пропаганда да придобият временно надмощие".