Диана Дамянова: БГ майките сами пак победиха системата!

Всякаква политическа плява си присвои победата на майките. Текат възторжени писания от кой ли не, че, виждаш ли, опозицията и съответният неин представител (няма да им правя чест да ги изреждам) са победили.

Всъщност победи едната от двете съществуващи, истински изградени и функциониращи клетки на гражданското общество в България. Едната е организацията на майките за прием в детските градини. Втората са майките (и роднините) на хората с увреждания.

Така пиарката Диана Дамянова коментира позорното оттегляне от страна на парламентарното мнозинство на геноцидните промени в Закона за здравето, които целяха да оставят без пари личните асистенти.

Борбата на вторите е толкова продължителна, че Ана Бодакова, която днес възторжено съобщава, че са победили, просто не е била родена, когато тяхната битка е започнала.

Защото системата на социалните грижи беше подложена, както и всичко друго в страната, на тотално и безжалостно разграбване.

Помните ли, че шофьорите на кметовете най-често притежаваха по няколко договора за оказване на социални услуги, но обслужваните хора не знаеха това?

Помните ли, че дейността по подпомагане се беше превърнала във втора, трета и четвърта заплатка на близките на властта, а обслужваните баби и деца нямаха никаква представа за това?

Помните ли как тези жени в продължение на години, въоръжени единствено с инвалидните колички на децата си, стояха в Триъгълника на властта, а властта изобщо не ги чуваше?

Помните ли, че журналистите наминаваха за по един репортаж и после ги оставяха да мръзнат в ледения ноември на площада, отпивайки горещ чай, поднесен им от някой добър човек?

Е, успяха! Организираха се и победиха, защото днешната власт, подтиквана от комбинацията между несъстоятелност, неосведоменост, нахалство и безскрупулност, се опита да им отнеме и това.

И те се самоорганизираха само за 24 часа. По един изключително мощен начин. Защото са общество. Защото са структура на гражданското общество, която много дълго и трудно се бори за правата си и която няма да отстъпи отвоюваното, макар и мизерно, свое съществуване.

И несретната власт, след като изпрати всякакви -оти по телевизорите, след като злоупотреби дори със специално поставения си в парламента собствен инвалид, след като пусна на терена далекобойното си оръжие Слави Василев (абе, на този, ако Радев му каже да си донесе въженце и сам да се обеси на полилея, ще го направи, нали?), та след всичко това несретната ни държава видя сила, а може би дори видя и несъстоятелността на собствените си намерения.

Но победата има много роднини. И всички те се посипаха с рози за този успех, който не е техен, а е на единствената силно изградена в страната (защото е създадена по естествен път) ядка на гражданското общество.

Така функционира демокрацията. Властта има намерения, но среща гражданското общество и в диалог или война се търси и често се намира решение.

И затова не смейте да си приписвате заслугите за тази победа на гражданската единица!

А гражданската единица – майките на хората с увреждания – нека стои нащрек, защото могат отново да я врътнат. Правили са го и може пак да опитат.
Днес майките ще останат вкъщи на топло, защото тяхната сила отблъсна врага.

За утре не знам.