Диана Дамянова реве за "Маша и Мечока"

Бившата пиарка на "Продължаваме промяната" Диана Дамянова продължава да се сърди на градските либерали за уволнението си и да ги громи с евтин путинизъм. Този път майсторката на мекици се засегна от санкциите срещу руската филмова пропаганда.

Да прочетем:

Украйна /Украинската държава/ санкционира авторите и организациите, стоящи зад филма „МАША И МЕЧОКА“.

За тази радостна новина научих от българската единствено демократична преса, която го споделя с особено удоволствие.

По този повод ми се иска да изкажа личното си мнение по два/три абсолютно кардинални въпроса.

Първият от тях е, че „Маша и мечока“ е истински художествен шедьовър, което може и да е една от важните причини украинската държава да „санкционира“ именно неговите създатели.

В мотивите за санкциите се изтъква, че филмът създавал и разпространявал руски национални наративи, които естествено се сблъскват с националните украински наративи.

Та се замислих какво би станало, ако съседна Северна Македония реши да санкционира българската литература /може като части, може и изцяло/ за създаване на български национални наративи, противоречащи на тези на Северна Македония.
Та казвах, че „Маша и мечока“ е безспорен филмов шедьовър, който, впрочем, се разпространява в над 100 държави от платформата NETFLIX, която, ако не се лъжа, има дву- или тригодишен договор със създателите и авторите на филма, които украинската държава санкционира за създаване на руски наратив.

Замислих се също така, че при един по-широк поглед над нещата огромна част от детската литература, филми и т.н. може да бъде санкционирана хем за създаване на национални наративи, хем за проявяване на особена жестокост и безсърдечие.
Можем направо да започнем с Андерсен и да приключим, където си искате.
И затова вече сериозно се замислих колко трябва да е затънала една държавност /имам предвид не във войната, която се води не по нейно желание/, а в пълна липса на естетически, етически и политически аргументи, за да „санкционира“, каквото и това да значи, създателите на един прекрасен и, както всеки национален, пълен с национални наративи филм.

Докъде трябва да е стигнала администрацията /впрочем там какво става с корупцията, тази корупция със средства на европейските донори, предназначени за отбрана/ на Зеленски, за да отдели време за санкциониране на детска филмова продукция и то във времето, в което, заета със собствените си проблеми, не е в състояние да проведе президентски избори и да потвърди /или отхвърли/ кандидатурата на настоящия си ръководител.

Но има време и енергия да обявява санкции, предполагам напълно безсмислени от правна и икономическа гледна точка, на детско филмово сериалче, което има одобрението на стотици милиони, всъщност не знам дали не и много повече, зрители.
Дали битката за националните наративи не бива да се води на художественото поле, там, където един национален наратив би срещнал художествената съпротива на друг национален наратив?

И дали ръководството на украинската държава си дава сметка за ролята на тази санкция в обществен план, разпространен върху много, ама много държави?
Иначе за тук /в Родината/ знам. Русофобското малцинство ще аплодира този по-безумен и от най-безумните държавнически актове, така, както с радост и особена жестокост аплодира всяко действие срещу, например, Михалков, защото той, Михалков, е силен изразител на руския национален наратив, особено в частта му за руската душа. Или така, както отхвърли за миг името на Уди Алън, който си бил позволил /ужас – без съгласието на българското жълтопаветие/ да участва, забележете онлайн, в някакво руско филмово събитие.

И си мисля какво ще стане, когато тази „новина“ достигне до широките български народни маси, на които, извинете ме за откровеността, „Маша и мечока“ са много по-близки и познати, отколкото Андрешко, за чийто национален наратив, впрочем, е доста, ама доста спорен.

И когато тази новина за жестоките санкции на украинската държава срещу авторите и създателите на „Маша и мечока“ достигне до знанието на българския народ, това ще даде, позволете ми да твърдя, още една магическа сила на управляващата в страната прогресивна партия, която може да има много недъзи, но между тях не е да санкционира /благодаря ти, Боже/ художествените произведения на, например, Северна Македония.

Колажът е направен от изкуствения, да не си помислите, е го мога сама.