Дим Дуков пръв у нас пробва да регистрира втора православна църква

Дим Дуков пръв пробва да регистрира у нас старостилна църква, която да следва Юлианския календар. Събитията около първия опит за регистрацията на старостилците се развиват през 2010 г. Тогава светският коафьор и монах вече се титулуваше „епископ“, като титлата му бе дадена от гръцка старостилна църква. Изявеният гей настояваше Столична община да му предостави терен за храм, който той да построи и който да бъде по-голям от „Свети Александър Невски“. Дим Дуков обаче почина през 2012 г. и така и не успя да регистрира старостилна църква.

Обичаният от мнозина мъже и жени Дим Дуков спечели популярност като коафьор, който остави светския живот и влезе в манастир, като прие името отец Дамаскин. 

Монашеството на Дим Дуков обаче претърпя пълно фиаско. Той беше отлъчен от старостилната гръцка църква заради скандал с порнографски снимки. Самият Дим Дуков твърдеше, че са то натопили с компромат и фотосите са колаж.

У нас Синодът категорично му забрани да се нарича духовник заради нетрадиционната му сексуална ориентация. Бившият коафьор бе подстриган за монах под името Дамаскин в Троянския манастир. Преди това той стоя близо три години в Рилския манастир като послушник, но игуменът там не пожела да го покалугери, като обяви, че Дим Дуков няма смирение, послушание и проявява „греховно поведение към братята”.

Дим Дуков (вдясно) по време на служба

В крайна сметка 12 години след желанието на Дим Дуков у нас да бъде регистрирана Българска православна старостилна църква, Върховният касационен съд направи това факт, като регистрира именно религиозна организация под това име.

Де юре това означава, че патриарх Даниил вече не може да претендира, че е единственият водач на българското православие. Такъв вече е и Триадицкият митрополит Фотий. Решението на ВКС реално обявява, че Българската православна църква начело с дядо Даниил няма монопол и не може да настоява единствена да носи името Православна църква. 

Според юристи решението на върховните съдии отваря пътя към регистрирането и на други български православни църкви, а богослови са на мнение, че родното православно християнство е изправено пред нов разкол, различен от този, на който бяхме свидетели през 90-те години между Синода на патриарх Максим и Алтернативния Синод на Пимен и Инокентий.

Десетина дни преди Рождество Христово – на 16 декември Върховният касационен съд взе решение да впише в регистъра на вероизповеданията към Софийския градски съд втора православна църква, а именно Българската православна старостилна църква с предстоятел Триадицки митрополит Фотий. Една от основните разлики е, че старостилците празнуват Коледа на 7 януари.

Православната старостилна църква има предистория от 1968 г., когато Светият Синод с патриарх Кирил приема новия Григориански календар. Тогава двама архимандрити се обявяват против и се отделят от БПЦ. В годините на комунизма обаче съществуването й бе невъзможно, но реалната й история започва преди 35 години, след падането на режима на Тодор Живков.

Старостилците са доста по-консервативни, смятат себе си за носители на автентичното православие, водят се по Юлианския календар и възприемат Григорианския като едно ужасяващо сатанинско изобретение на римокатолицизма и папството, което всеки миг може да погълне и асимилира цялото световно православие.

Триадицкият митрополит Фотий е духовен водач на Българската православна старостилна църква 

БПСЦ за разлика от Алтернативния синод в БПЦ през 90-те не оспорва избирането на български патриарх от БПЦ, а определя себе си за съвсем различна религиозна организация. Българската старостилна църква се отделя официално от БПЦ през 1990 г., поради несъгласие с използването на новоюлианския календар в църковното богослужение. Възниква като Триадицка епархия на старостилната Гръцка истинно-православна църква, която дава автокефалия на българската старостилна църква, оглавена от ръкоположения епископ Фотий Триадицки.

От 2016 г. той носи титлата митрополит. Новата Църква има 15 храма в страната, а катедралният й храм „Успение на Пресвета Богородица“ е в столичния кв. „Бъкстон“. Техен е и девическият манастир в кв. Княжево - „Покров на Пресвета Богородица“, в който служат 60 монахини. Сред видните архиереи на БПСЦ е и Созополският епископ Серафим.

По повод православната църква на Фотий Софийски градски съд беше отказал регистрацията й, защото се налагаше становището, че втора православна църква, освен БПЦ не може да съществува. Тогава в становището си Светият синод на Българската православна църква посочва, че случаят засяга въпрос от национално значение и че единствено Българската православна църква може да използва думата „православна“ в наименованието си, че единствено Българската православна църква, а не самопровъзгласили се православни общности могат да представляват източното православие в България. Следователно църквата жалбоподател не може да претендира да бъде православна, но не би имало пречка за регистрацията й като „Българска старостилна църква“ без думата „православна“.

През 2023 г. в Страсбург е внесена жалба срещу Република България, подадена в Съда на основание Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи от Българската православна старостилна църква („църква жалбоподател“) и петима български граждани. Старостилците претендираха, че отказът на българските съдилища да регистрират религиозна институция, придържаща се към старостилния вариант на Източното православие, поради сходството на нейното име с това на Българската православна църква, която е призната съгласно закона, представлява незаконосъобразно и неоснователно ограничаване на правото на тази църква и нейните последователи да изповядват религията си.

Съдът в Страсбург отсича, че с отказа да бъде регистрирана Българската с православна старостилва църква е налице нарушение на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи.

В крайна сметка Върховният касационен съд на Република България решава, че: „Решението на ЕСПЧ не е в противоречие със съществуващите в страната конституционни традиции, възприетите ценности и потребности в обществото."

Българският патриарх и Софийски митрополит Даниил определи като недопустимо вписването на новорегистрираната Българска православна старостилна църква в Регистъра на вероизповеданията към Софийски градски съд.

По думите на Негово Светейшество в закона за вероизповеданията е записано, че има една Българска православна църква и това е Българската патриаршия.

Според патриарха този акт ни връща назад и взетото решение на Върховния касационен съд, въпреки че до него е изпратено становище от Светият синод през 2012 г. по въпросния казус, подобни решения биха могли да създадат хаос и да объркат хората.

"Църквата е една, православната църква е една. Според каноните на църквата, на едно място на една канонична територия не може да има две православни църкви", отсече дядо Даниил.

Патриархът се срещна спешно с президента Румен Радев и със служебния премиер Димитър Главчев, които обявиха, че БПЦ е единна и подкрепиха Синода на дядо Даниил. Парламентарни партии също разкритикуваха решението на ВКС.