Димитър Гърдев пред Lupa.bg: Ако вземе Гренландия, САЩ ще дели с Русия 30% от залежите на газ на земята

Димитър Гърдев е дипломат, председател на Комисията по външна политика в 46-ото Народно събрание. 

-Г-н Гърдев, Доналд Тръмп скандализира света още преди да встъпи в длъжност, като поиска Гренландия и Панама. Как си обяснявате този негов радикален ход?

-Да, наистина тези искания бяха възприети изключително скандално, но все пак нека да стъпим върху фактите и върху предисторията. Аз мисля, че излишно се преекспонира това негово твърдение като „налудничаво”.

Тръмп още през първия мандат предложи да откупи Гренландия. Даже, след отказа, предложи да я вземе под аренда за 600 млн. долара такса годишно.

Така че това не е изненада и не трябва да го гледаме като някакъв екстравагантен тип. Тази стратегия на Съединените щати е отдавна.

Непосредствено след Втората световна война САЩ предлагат Гренландия да бъде откупена. Хари Труман е президент тогава. Срещу сумата от 100 млн. долара – вероятно 10 милиарда по днешни цени.

Тогава Дания не се съгласява, но след създаването на блока НАТО все пак САЩ получиха базите в Гренландия и базата в Туле. Това е изключително важно за стратегическата сигурност на Съединените щати тогава – по времето на Студената война. Даже в района на Гренландия бяха изграждани тунели, вътре в леда, в които идеята беше да бъдат поставени стратегически ракети. Но въпреки усилията заради движението на ледниците този план не беше осъществен. Важно е обаче да се каже това.

Изграждането на този огромен комплекс – с летища, с цяла самостоятелна атомна централа, за да може да се захранва с енергия цялата тази инфраструктура –  всичко това става факт още от тогава, 50-те, 60-те години. Стратегическата авиация на САЩ е там. Така че по отношение на Гренландия тази стратегическа ценност е наистина много отдавна. Не се е събудил Доналд Тръмп сутринта и е решил, че това е важно за страната му.

За изграждането на тази база обаче са депортирани, изселени голяма част от населението на Гренландия. Това са ескимоси. Вследствие на това 

има едно решение от 1979 г., че именно заради тази насилствена депортация от датското правителство Гренландия има право да обяви независимост, когато пожелае. 

Защото това е признато като депортация. И даже през 2008 г. има един референдум, в който Дания приема решението на гренландците, че те, когато пожелаят, могат да получат абсолютна независимост. Защо казвам тези неща: защото юридически няма никакъв проблем да се направи отново референдум и, както заяви гренландският премиер в новогодишното си изявление, „ние не трябва да следваме една стара политика, а трябва да погледнем кои са нашите нови стратегически партньори”. Гренландия е населявана от 95 000 души. Тези 600 млн. долара годишно, които предлагаше Тръмп при първия си мандат, може да ги получи независимата Гренландия.

-Вие още през 2020 г. казвате, че Арктика става театър за военни действия заради полезните изкопаеми. За същото ли става дума и в Гренландия – икономически изгоди?

-Да, абсолютно. Имаше една моя статия преди пет години по този въпрос. Тогава визирах изключително засилената активност на Русия – защото те също изграждаха и изграждат военни бази. Вижте, когато откриха т. нар. Северен морски път – поради затоплянето на Арктика той вече почти е достъпен целогодишно. И това е най-краткият път на земята. Между Западна Европа и ресурсите на Сибир и китайската част.

Между другото, има прецедент при разширяването на територията на САЩ чрез откупуване – това е Аляска, която е откупена от Руската империя. Още тогава са предлагали и на Гренландия.

Та, след като Северният морски път е достъпен - руският, се заговори за Западен морски път. Тогава вече се проявиха стратегическите интереси на САЩ, защото в момента към този район те могат да претендират само със изключителната икономическа зона на Аляска, която е много малка.

Но с Канада и Гренландия и Аляска затварят половината от Северния полярен кръг. И реално Русия и САЩ си поделят ресурсите на този район, който към момента притежава 30% от залежите на газ на цялата планета и 15 % от залежите на нефт.

Всеки един, който има част от тези ресурси, става абсолютно енергийно независим. И реално стратегията на САЩ е да придобият част от тези ресурси, за да се откъснат от тази огромна роля на Саудитска арабия, на Катар, на Кувейт, на Ирак... на целия този Близък изток, който им висеше на шията с огромните си проблеми, но и с огромната зависимост, която те имаха към въглеродните продукти.

А за Панамския канал – като погледнем отново през призмата на стратегическата сила на САЩ и                напрежението с Китай - още в първия си мандат Тръмп обяви икономическа война на Китай, заплаши ги. Те се съгласиха да намалят отрицателното салдо със 120 милиарда, инвестираха в четири газови завода в Аляска, за да може да купуват американски втечнен газ – това е директна инвестиция на Китай в газопромишлената сфера на Америка. Така че неговата политика към Китай няма да бъде по-различна и от гледна точка на тази политика и на сигурността – вижте колко е важен Панамският канал. Панамският канал е толкова важен, че той дава възможност за директно прехвърляне на флотата от Атлантика в Тихия океан и обратно. И това е от изключителна значимост за САЩ.

-Още нещо обаче – обвиниха Тръмп и Илон Мъск, че едва ли не готвят преврат в Лондон и бутат Короната. Очевидно офанзивата им е по всички фронтове, какви са крайните им цели?

-Това също не бива да ни изненадва. Хората просто трябва да погледнат каква е предизборната програма на Доналд Тръмп. Има един документ, който той припозна като своя програма – на една изключително сериозна фондация –  "Херитидж". Там става дума за това, че този курс на глобализация, провеждан от демократите, „безвъзвратно трябва да бъде прекратен”. И американският президент и неговите сподвижници, в лицето на мултимилиардери преориентират Америка към една нова политика, към един нов курс. Тръмп го беше казал: „Когато бяхме събрани в себе си, когато гледахме собствените си интереси, ние станахме най-великата държава на земята”. А с тези глабалистки проекти, които разпръснаха силата на Америка, които разхвърляха силата на нацията в някакви неправителствени институти, това един вид доведе до отслабване на Америка. Така че от тази гледна точка трябва да разглеждаме нещата. Пак е програма - пак не е това, че някой се е събудил сутринта и между кафето и кроасаните така му е щукнало.

-Но Европа скочи като ужилена.

-Да, защото Европа беше здраво внедрена в неправителствените институти на Демократическата партия. Ако погледнем лидерите на Европа десет години назад, ще видите за какво става дума. Абсолютно всички идват от  енджиота.

Това не са старите политици на Европа! Това не е Митеран, това не е Кол, не е Тачър... Дори Папандреу. Старите политици идваха от политическата класа на Европа, от политическите партии на Европа!

А сега по-голямата част от тези хора са били банкери и идват от разни институти. Наистина има голяма разлика между съвременните политици на Европа и онези, истинските политици, които създадоха Обединена Европа.