Димитър Стоянов категоричен: Няма да изпратим войски в Украйна

Вчера бяха приети първите бойни машини "Страйкър" за Сухопътните войски. Проектът за тях е на повече от 10 години. За него работеха много правителства, но вчера определих този проект като проект на забавената модернизация. Това коментара в студиото на "Денят започва" министърът на отбраната Димитър Стоянов.

Проектът за придобиване на нови бойни машини за пехотата е преминал през няколко правителства, а реалните резултати от работата по него вече са налице. Стоянов определи инициативата като пример за забавена модернизация.

„За този проект, за придобиване на нови бойни машини на пехотата, работиха много правителства, в интерес на истината. Но в същото време вчера го определих този проект като проекта на забавената модернизация. И причината за това да го споделя е, че през 2017-2018 година имаше два консултативни съвета, а може би и три, които бяха свързани пряко с модернизацията на българската армия. Този проект видя бял свят по време на служебното правителство 2022-2023 година, когато бях служебен министър на отбраната. Дефакто министърът, който беше след мен, подписа договора и резултатът от тези усилия се видя вчера.“

Първите пет машини вече са предадени на 61-ва бригада, а още 25 са готови. До края на годината се очаква да пристигнат още три, след което ще продължи доставката на останалите бойни машини. Според министъра изоставането постепенно се наваксва.

Причините за забавянето обаче не са от българска страна, а са свързани с отношенията между САЩ и производствената компания в Канада.

„Причините са много, но не са в българската страна. Ние сме били коректни винаги, но при сключването на договора със САЩ, между САЩ и производственото предприятие в Канада, там се забавиха процесите. Надявам се, че в крайна сметка ще наваксаме във времето и ще получим машините.“

По отношение на договорните условия Стоянов обясни, че става въпрос за типови споразумения, които американската страна използва и при други държави. По думите му в тях не са предвидени конкретни клаузи за неустойки при забавяне.

„Словакия по същия начин е с договор, Румъния, които имат договори, са по същия начин. Няма такива клаузи. Това са договори, пак казвам, които са типови и американската страна не отстъпва с въвеждането на такива клаузи. Въпреки всичко, ние търсим определените компенсации, но тези компенсации са на добра воля. Получаваме такива, в интерес на истината.“

Компенсациите са под формата на резервни части и предоставени предварително машини от по-старо поколение, които се използват за обучение на българските военнослужещи.

Една от основните цели на Министерството на отбраната е Велико Търново да се превърне в регионален център за обслужване на машините „Страйкър“.

„Към момента, знаете, че по договор „ТЕРЕМ-Холдинг“ извършва асемблиране на машините. Ако първите машини бяха в началния си етап като цяло дошли и след това се асемблира допълнително оборудване, въоръжение и така нататък, много по-дълбоко ще бъде асемблирането в следващите етапи, започвайки от януари месец 2027 година. Т.е. усилията нарастват постепенно, за да могат нашите колеги в „ТЕРЕМ“ да придобият необходимите знания и умения как да извършват тази дейност. Справят се чудесно, в интерес на истината, спазват срока, мисля, че вървят добре нещата.“

Машините имат три нива на поддръжка. Първите две ще се извършват в българските военни формирования, а усилията на министерството са третото ниво също да остане в България. Амбицията е центърът да обслужва не само българската армия, но и други държави в региона, които използват същия тип бойни машини.

„Нашата амбиция е не само да бъдем център за България, а и регионален център за обслужване на машините „Страйкър“. Както знаете, съседната нам Република Северна Македония, тя също има „Страйкър“, и нашата амбиция е да се обслужват в България. Украйна има такива машини. Така че предстои да видим дали ще успеем.“

По отношение на цялостната модернизация на въоръжените сили министърът подчерта, че не може да се посочи конкретна година, в която България ще достигне технологичните възможности на съюзниците си. Процесът ще продължи с години, като целта е постепенно да бъде намалена разликата.

„Това е един процес, който ще продължи с години. Между технологичните възможности на българската армия и на нашите съюзници има технологична пропаст. И ние се опитваме по един или друг начин да наваксаме тази пропаст, да я позапълним. Грубо казано, с нашите технологични възможности.

„Страйкър“ е такъв момент, F-16 е такъв момент, новият кораб, който се строи в България, е също такъв момент. Амбицирани сме с следващите проекти, които се развиват в Министерството на отбраната, да продължим да усъвършенстваме нашите способности и да се доближаваме все по-близо до нашите съюзници.“

Стоянов коментира и финансовите възможности на страната за модернизация на армията. По думите му България разполага с допълнителен ресурс по европейския механизъм SAFE, като средствата за модернизация до 2030 година ще бъдат насочени основно оттам. Това обаче не отменя ангажимента на държавата да продължи да увеличава средствата за отбрана чрез националния бюджет.

Министърът посочи, че изискването на НАТО е 20% от разходите за отбрана да бъдат за капиталови разходи, докато при България делът им достига около 34-35%. Стоянов обърна внимание и на състоянието на военната инфраструктура, която определи като един от сериозните проблеми пред Министерството на отбраната. По думите му именно там са необходими значителни средства, наред с тези за модернизация и поддържане на личния състав.

Стоянов коментира и значителното оскъпяване на ремонта на авиобаза „Граф Игнатиево“ и за контрола върху обществените поръчки. Министърът обясни, че първоначалните суми са били определени през 2020 г., без да има изготвени идейни проекти, а впоследствие реалните проекти са показали необходимост от допълнителни средства. Стоянов заяви, че сегашното ръководство на министерството няма да допуска индексиране на договорите за военна инфраструктура. Когато първоначално заложените средства не са достатъчни, ще се прекратяват процедурите и ще се обявяват нови обществени поръчки.

„ Оттук нататък категорично отказваме да индексираме каквито и да са суми по отношение на договорите за инфраструктура, особено за „Граф Игнатиево“. Но там наистина има фрапиращи случаи. Един такъв случай е обществената поръчка, която е за 10 милиона. Реалната цена към момента е до 18 милиона. Тя още не е започната. Най-вероятно ще прекратим, ще открием нова процедура, защото иначе ще нарушим закона.“
Ограниченията в държавния бюджет ще засегнат и Министерството на отбраната и през 2027 г. няма да има увеличение на възнагражденията на военнослужещите.

„Бюджетът на Министерството на отбраната е достатъчно голям. Искам обаче да заявя, че тук политика по доходите няма да има в Министерството на отбраната. Няма да има увеличение. Въпреки желанието и от моя страна, и на Министерството на отбраната като цяло, и на министъра на финансите. Но в крайна сметка бюджетът е ограничен. Ако ние увеличим заплатите, трябва да отрежем от капиталните разходи. А капиталните разходи са пряко свързани с договори, а и с механизма SAFE. Както знаете, механизмът SAFE и финансовите средства са за реализиране на конкретни проекти, а не за повишаване на доходите на военнослужещите. Ние нямаме право да пипаме тези средства.“
Стоянов изрази надежда, че замразяването на възнагражденията ще бъде временно.

Министърът коментира сигурността в Черно море и възможността за мораториум върху атаките срещу плавателни съдове и инфраструктура. Според него подобна договореност би имала смисъл, ако в нея участват всички страни в конфликта и всички държави от Черноморския регион.

„Доколко обаче е реалистично този мораториум да бъде изключен на сегашния етап, е трудно да се предскаже. Но на масата за преговори за такъв мораториум трябва да седнат всички черноморски страни. Включително Русия, включително Украйна, Грузия, Турция, България, Румъния. Разбира се, че всички заедно трябва да седнат и да решат този проблем.“

В момента в България има съюзнически самолет, изпратен по искане на страната ни за наблюдение на Черноморската акватория. Стоянов обясни, че целта е да се осигурява предварителна информация за обстановката, докато българските самолети остават в готовност за реакция при необходимост.

„ Между другото, тук също имам критика към предишните правителства, защото такъв проект, естествено не е за точно такъв тип самолет, а за безпилотен летателен апарат от по-висок клас, да идва в България, за да можем да наблюдаваме нашата акватория. За съжаление, от 2023 година до юни месец не беше направено нищо. От юни месец сме тръгнали да работим в тази посока за придобиване на такъв летателен апарат. Дали ще бъдат един или два, зависи от финансовите средства.“

Стоянов категорично отрече твърденията, че Румъния е предлагала да изпрати изтребители F-18, които да унищожават морските дронове в района.

„Абсолютна лъжа. Заявявам го категорично. През цялото това време бях с министъра на отбраната на Румъния. Не е постъпило такова искане, а напротив – при разговор с него те имат същия проблем, който имаме и ние. Те действат изключително над територията на Румъния. Те имат същото ограничение, което имаме в нашата Конституция, в нашия закон.“
По отношение на изказването на премиера Радев за произхода на дроновете министърът заяви, че според него румънската страна го е интерпретирала погрешно. Той подчерта, че България трябва да разполага с ясни доказателства, преди да предприема дипломатически действия.

Всички събрани материали, включително отломки от дроновете, са предоставени на съюзници и партньори, а екип работи и на място в България.

Стоянов заяви, че очаква по-бърза реакция от съюзниците по идентифицирането на дрона, заснет в района на един от корабите. По думите му наличните изображения са достатъчно ясни, за да позволят идентификация, а България ще обяви резултатите от разследването независимо от това откъде е дошъл дронът.

„Интересното в ситуацията е, че този дрон беше заснет толкова ясно, че няма повече накъде. И ние очакваме много по-бърза ответна реакция от страна на нашите съюзници, защото те разполагат с невъобразима библиотека с такива сили и средства на Русия, на Украйна и на другите страни от Черноморския регион. За съжаление, още отговор нямаме. Очаквам го този отговор и да дойде колкото се може по-скоро. Бъдете сигурни, че няма да скрием истината от българското общество. Тя ще бъде предоставена такава, каквато е, независимо дали дронът е дошъл от Украйна, от Русия, от друга страна, откъдето и да е.“

Министърът коментира, че реакцията на НАТО до момента е адекватна и не е необходимо член 4 от Северноатлантическия договор да бъде задействан при всеки инцидент с дронове.

„ Както виждате, нито Румъния го задейства, въпреки че имаха удари в териториалните води, нито Турция, нито пък България е задействала член 4. Да, чувам призивите на колеги, които казват непременно да бъде задействан член 4, консултации и така нататък. Но тези консултации обикновено след като се проведат, водят до член 5, което вече означава включване в една пълномащабна война. Трябва само да се внимава с член 4.“

Стоянов коментира и темата за споразумението с Украйна и възможността за участие на български военнослужещи в международни инициативи след края на войната. От думите му стана ясни, че няма реална опасност България да изпрати свои войски в Украйна.

„Не, нямало е такава реална угроза. Такива спекулации имаше и през 2022-2023 година, когато бях министър и когато определяхме мобилизационния резерв. Това го правим ежегодно, едно време, пак ще започнем. Такива спекулации са се появявали, че изпращаме войски в Украйна. Не, не сме изпращали и няма да изпращаме войски в Украйна. Като министър на отбраната категорично заявявам, че няма как да се случи.“

По отношение на военната помощ за Украйна Стоянов посочи, че Министерството на отбраната не може да предоставя повече въоръжение от предвидения минимум, тъй като това би нарушило действащите нормативни документи.

Военният министър коментира и въпроса за сроковете за доставка на системи за противодействие на дронове. Стоянов обясни, че голямото търсене на международните пазари влияе върху цените и сроковете за придобиване.

Административната реформа във военното ведомство вече е започнала. По думите на Димитър Стоянов последната по-мащабна структурна промяна е била направена през 2008 г., когато Генералният щаб е бил обединен с Министерството на отбраната. В момента се сливат две агенции в една, което ще доведе до съкращаване на още 22 щатни бройки.

Министърът съобщи, че над 500 цивилни служители вече са освободени, след като са придобили право на пенсия.