Дипломатически маневри: Евро страни ни натискат да кажем "Да" на Македония в ЕС

Европейски страни са оказвали натиск върху България да не блокира началото на преговорите на Република Северна Македония за членство в Европейския съюз. Това стана ясно от думите на зам.-министъра на външните работи Георг Георгиев пред Би Ти Ви. Макар самият той дипломатично да каза, че не става дума за натиск, всъщност точно това прозря зад изказването му.

Имало е европейски държави, които са искали да направим компромис със Северна Македония и да дадем начало на преговорите за членство в ЕС, но ние компромис не можем да направим, заяви Георгиев.

„По никакъв начин не става въпрос да държим Северна Македония като заложник. Ние винаги сме подкрепяли евроинтеграцията ѝ. Но тя не може да се случва за сметка на националните интереси на държавите членки на ЕС. България няма как да направи компромис с неща не само от исторически, но и от ценностен характер“, заяви зам.-министърът на външните работи.

Георгиев отбеляза, че официална позиция на Скопие по нашите искания няма, но е показателна реакциите на медиите в Северна Македония. „Ние винаги сме били последователни в позицията си и тя не трябва да изненадва нашите европейски партньори. Въпроси като езиковата норма е поставен още преди 2 десетилетия в Декларацията от 1999 г., на чиято основа е Договорът за приятелство и добросъседство от 2017 г.“, заяви зам.-министърът на външните работи.

В споразумението за асоцииране на Северна Македония с ЕС има клауза, че Скопие трябва да спазва сключените споразумения със страните членки и Договора за приятелство с България, така че София не иска нищо ново, обясни Георг Георгиев.

„Първи дадохме подкрепата си на Северна Македония за НАТО, но нашата подкрепа не е безусловна“, категоричен бе той. Според него има много индикации, че Северна Македония не изпълнява договореностите: „Виждаме абдикация от работата на смесената историческа комисия - факт, не се е провеждала сесия в комисията по контрол на договора, наблюдаваме език на омразата - факт“.

„Има исторически факти, които не могат да бъдат променени - т. нар. македонски език е възникнал на базата на българския. Няма какво да коментираме. Как е възникнал, това вече е работа на учените", категоричен беше Георг Георгиев по повод на твърденията на Македонската академия на науките и изкуствата, че езикът, който се говори в Северна Македония е на „няколкостотин години“.

Управляващите не бягат от темата за отношенията ни със Северна Македония, заяви Георгиев по повод искането на БСП за изслушване в парламента по темата. „Когато има нужда от информация, винаги я комуникираме. Има достатъчно информация в медиите“, каза зам.-министърът на външните работи.

Още преди седмици стана ясно, че България ще блокира евроинтеграцията на Северна Македония, докато съседите ни не се откажат от езиковите и историческите си претенции. Страната ни обяви официално позицията си на Съвета по общи въпроси на 27-те преди дни.

„Да“ от България за Албания и „Не“ за Северна Македония. Причината е, че съседите ни не са изпълнили поставените условия. Едно от тях е, че София иска в преговорния процес да се използва терминът "конституционен език", а не "македонски език".

„Пътна карта и много ясен текст, че няма да искат македонско малцинство. Подчертавам, че винаги сме отворени за преговори, но за тях са нужни 2 страни. Много ми се иска да се влагат повече усилия в преговорите, отколкото в очерняща кампания срещу България“, допълни исканията ни вицепремиерът и министър на външните работи Екатерина Захариева.

"Не е имало, няма и няма да има никакви преговори за македонския език и македонската идентичност. Ако обаче ще има блокада от България, ще продължим с реформите, също така ще продължим да говорим и да търсим решение със силата на аргументите", заяви координаторът на парламентарното мнозинство в парламента в Скопие Йован Митрески.

Германия, която в момента председателства Европейския съвет пък се надява да договори компромис между позициите на София и Скопие до края на годината, когато изтича председателството й на Съвета на Европейския съюз.

„Надявам се, че всички държави членки осъзнават този общ интерес и са готови да действат прагматично и в най-добрия смисъл на думата солидарност. Процесът на присъединяване не трябва да се превръща в заложник на двустранни отношения“, заяви министърът по европейските въпроси на Германия Михаел Рот.

Следващият Съвет по общи въпроси, на който за последно тази година може да се реши за преговорния процес на Северна Македония, ще бъде на 8 декември.

Същевременно премиерът на Северна Македония Зоран Заев обяви, че страната му остава приятелски настроена към България, въпреки наложеното от София вето върху започването на преговорите на Скопие с ЕС. Според Заев двете страни не трябва да се дистанцират.

"Трябва да сме близки народи, да си сътрудничим, да отваряме перспектива за младите хора и децата. Това е задължение на всички, разбира се, най-вече мое и на Борисов като първи в изпълнителната власт и в двете страни“, коментира премиерът в телевизионно интервю, цитирано от БГНЕС.

Решението на България е неуспех за ЕС, а македонската идентичност и македонският език не са предмет на преговори, заявява правителството на Република Северна Македония след вчерашното решение на България да наложи вето на Македония, съобщават македонските медии.

В правителството казват, че досега не са се създали условия, за да се превъзмогнат "новите български искания и поради това България реши в този момент да не одобри нашата преговорна рамка в ЕС". "Това е неуспех на политиката на ЕС за разширяването, лошо послание за целия регион и поражение за основните европейски ценности и принципи", посочват от правителството.

Според управляващите в Скопие решението на България не е в духа на добросъседските отношения и тази позиция на българското правителство противоречи на член 2 на Договора за приятелство от 2017 г.

"Нашата позиция е ясна: смятаме, че европейските интеграции не може да бъдат заложник на двустранни въпроси. Преговорите с ЕС не бива да се превръщат в преговори с България", каза той.

"Днес бе пропуснат шансът за съгласуване на преговорната рамка, следващият шанс е на срещата на Съвета по общите въпроси през декември. Не можем да се откажем в никакъв случай, нямаме алтернатива. Разговорите продължават още от днес с цел да намерим начин да превъзмогнем тези разлики в рамките на позициите на държавата", заяви външният министър Буяр Османи, цитиран от "Слободен печат".

"За нас е важно да има междуправителствена конференция през декември, за да се изпълнят условията, за това имаме две възможности. Едната е съгласуване на рамката през ноември, а втората съгласуване на рамката през декември, тъй като има два Съвета по общи въпроси - през ноември и през декември. За съжаление днес бе пропусната възможността да се потвърди европейската история не само на държавата, а на целия регион и мисля, че това ще повлияе значително на доверието в ЕС, заяви снощи Османи в интервю за тв Сител, цитирано от вестника.

Процесът на преговори е тежък процес, България трябва да даде съгласие не само за първата междуправителствена конференция, а още 130 пъти в хода на преговорите до пълноправно членство, напомни той. "И не само  България, а 27 страни членки. Ние трябва да свикнем, че това е тежък процес, който иска упорита работа, умения, иска дипломация, аргументиране, за да се пробие пътят до членство", каза още външният министър.

В този период не можеше да се направи повече. Искам обаче да кажа, че напротив, такива решения изобщо не ни обезкуражават, защото аз, познавайки процеса, знам, че чак до деня на членството ще се изправяме пред други пречки и бариери. Днес е България, утре ще бъде друга страна, вдругиден ще бъде група страни. Това е усилена работа, но ние имаме плебисцитно решение на гражданите, че искат членство в ЕС, подчерта Османи.

Запитан за подробности за разговорите със София, Османи каза, че те трябва да се водят при закрити врата. "Няма план Б по отношение на Договора за добросъседство и това трябва да ни бъде ясно", подчерта външният министър.

Българското вето за европейския път на Северна Македония е "скандално" и може да има последици за европейските интеграции на целия регион, заяви председателят на Народната партия в Сърбия Вук Йеремич и призова ЕС да подкрепи Република Северна Македония в този процес, пише вестник "Данас".

"Заради обещанията за европейско бъдеще, по настояване на Гърция Северна Македония се съгласи дори да промени името си, а сега България иска да я унижи така, че да се съгласи с твърдението, че трябва да благодари на нея за своя език и култура. Това е драматично послание, което може до голяма степен да релативизира европейската мантра за добросъседски отношения", каза Йеремич на Варшавския форум за сигурност, организиран чрез видеоконферентна връзка.

"Сега противниците на европейския път на Сърбия биха могли да кажат - вижте какво се случи на македонците, които заради Гърция смениха името на държавата си, за да срещнат после още по-тежко искане от България. Така ще се случи и с нас, ако заради ЕС отстъпим за Косово - ще ни връчат нови искания във връзка с Босна и Херцеговина", добави Йеремич, цитиран от вестника.

Йеремич, който е бивш външен министър на Сърбия и бивш председателстващ Общото събрание на ООН, каза още, че Сърбия е "заседнала по пътя към ЕС" и няма да има помръдване напред, докато на власт са Александър Вучич и неговата Сръбска прогресивна партия.

"Сърбия днес е единствената държава в региона, която няма опозиция в парламента, в Европа такова положение има само в Беларус. Вучич има мнозинство от над 90 процента от депутатите в парламента, но за съжаление продължава да получава поздравления от отделни европейски лидери", каза Йеремич.