Директорите на училища ще ги изпитват пред камера и микрофон

Повече практически задачи и конкретни казуси при управлението на училището ще трябва да решават кандидатите за нови директори. А за изпита им министерството на образованието ще генерира казусите в самия ден - така, както се теглят темите за матурите на учениците.

Също, за да се избегне субективизъм, препитването на кандидат-директорите ще бъде заснемано, ще се прави и аудиозапис.

Това са новите правила, по които ще бъдат избрани над 600 директори. Процесът се отпушва от Нова година, след като жалба на кандидатка срещу старата наредба по провеждането на конкурсите го блокира от юли 2022 г. ВАС в крайна сметка не уважи мотивите ѝ, но и много директори протестираха срещу част от критериите и правилата бяха променени.

Те излязоха в “Държавен вестник” преди две седмици и от януари поетапно трябва да се обявят конкурсите за смяна на директорите в 25% от училищата у нас (общо са около 2400). А просветният министър Галин Цоков събра преди дни началниците на регионалните управления на образованието по организацията им.

Първа и втора английска гимназия в София, немската и 18-о са сред над 30-те елитни училища в столицата, които също ще имат нови ръководители, каза шефката на Регионалното управление на образованието в София Ваня Кастрева.

“Вероятно веднага след първия срок ще бъдат проведени първите конкурси по новата наредба. Това, което говорихме с министър Цоков, е да се направи за момента пилотно, да не е в целия мащаб, защото това е огромно усилие. Затова ще бъдат проведени в по-малък мащаб за 60-100 директори да се види как работи и след това вероятно ще използваме лятната ваканция, за да продължим с по-мащабните конкурси”, уточни и премиерът Николай Денков.

Всъщност масово директорите трябва да се назначат, когато акад. Денков поеме МОН след ротацията с Мария Габриел на министърпредседателския пост.

В новата наредба министерството се съобрази с единственото, което ВАС отмени от старата - да има свой представител в комисиите, които ще избират новите школски шефове. Така в тях ще се включат по 3-ма представители на Регионалните управления на образованието, остават и по един на общината и на обществения съвет на училището.

Както и досега, изпитът ще е в два етапа - писмен и устен, като до събеседване стигат кандидатите, взели поне 30 точки на теста. Именно при събеседването е основната промяна - повече практически задачи и конкретни казуси, за да покажат професионална компетентност.

Досега решаването на казуси бе част от писмения тест. Сега отива в устния изпит, за да се види как разсъждава кандидатът, обясняват от МОН. Той трябва и да развие концепция и да отговаря на допълнителни въпроси от членовете на комисията. Но те могат да ги разпитват само по конкретния разиграван казус, който пък ще бъде съобразен със спецификата на училището.

Темата за мандатността на директорите, която събуди голямо напрежение сред тях, този път не се повдига. От 2347, които ръководят училища, почти 60% управляват поне от десетилетие, а някои и по 30 години. Това показа справка от МОН, изготвена през март по искане на “24 часа”.

Прословутата Наредба №16 от 1 юли 2022 г. за провеждане на конкурсите за директори на държавните и общинските училища беше обжалвана от кандидатката за ОУ “Д-р Петър Берон” от Брацигово Костадинка Найденова. Тя поиска да се спре изпълнението на нормативния акт заради “настъпване на значителни и непоправими вреди при невъзможността да участва в обявените конкурси”. В жалбата ѝ се изтъкваше, че някои от критериите за заемане на поста са изключително субективни. Като такива са определени мотивация за заемане на длъжността, нагласа за работа в екип и усъвършенстване на комуникационните умения.

Първоначално Върховният административен съд стопира действието на наредбата до приключване на съдебния спор. Така системата се оказа без нормативна база, по която да проведат конкурсите, и те бяха блокирани за повече от година. През това време се случи пенсиониране на директори - при невъзможност да се изберат нови, и напрежение около определянето на временно изпълняващите длъжността.

През юли тази година обаче ВАС отхвърли като неоснователна жалбата. През есента бе подготвена новата наредба и пусната за обществено обсъждане, а по-рано този месец - и окончателно приета.

Така процесът се отпуши и от януари трябва поетапно да започне обявяването на забавените конкурси, но масово изборът на новите директори се очаква да се случи през лятото, или близо 2 г. след фалстарта на първата наредба.

Според магистратите от ВАС жалбата на кандидатката от Брацигово е била неоснователна. Те приеха за незаконосъобразно единствено наличието на представител на МОН в комисията.

Към момента въпросната педагожка работи в Регионалното управление на образованието в Пазарджик и отказа коментар.

В Пазарджишко има и още един случай на жалба на учителка, която не е предпочетена за свободно преподавателско място. През 2016 г. в Комисията за защита от дискриминация е подадена жалба от Д. Я. от Пещера, която е кандидатствала по обява за учител по икономика в Професионалната гимназия по хранително-вкусови технологии “Атанас Ченгелов” в родопското градче.

Жената се е оплакала, че се е почувствала дискриминирана, тъй като мястото било заето от по-млад и според нея неопитен кандидат. А мотивите на ръководството били “подмладяване на състава” и “целесъобразно изразходване на делегирания бюджет”. Д. Я. вече е пенсионер, установи проверка на “24 часа”.