Днес Айртон Сена  щеше да навърши 59

Времето лети. Неумолимо. Малките растат, големите остаряват. Но за едни - феновете на Формула 1, спомените за великия Айртон Сена винаги ще останат реди онзи черен 1 май 1994-та, малко преди Световното по футбол в Щатите.

На "Имола" угасна една една звезда на спортния небосклон, а проклетите 297 км/ч не оставиха шанс на трикратния световен шампион във Формула 1.

На днешния 21 март роденият в бразилския мегаполис Сао Паоло пилот, щеше да навърши 59 години.

Харизматичният южноамериканец е един от най-великите в историята на автомобилния спорт, дори със статут на легенда, въпреки че има пилоти, които са с много повече успехи.

"С Айртон бяхме съотборници за кратко, но научих страшно много от него. Преди да вляза във Формула 1 прочетох страшно много за него, изучавах пилотирането му. И малко по-късно двамата бяхме съотборници в "Уилямс". В началото ми беше трудно да събера в едно представите ми за Сена – едната, която си бях създал предварително и тази, която се оформяше от общуването ми с него. Понякога между тях имаше големи разлики. Не мога да кажа, че Сена носеше маска, но е факт, че не обичаше да се разкрива пред другите. Що се отнася до пилотирането, разликата между нас беше толкова голяма, че ми беше трудно да използвам дори част от това, което получавах от него. Никога не съм очаквал да ме покани у тях на чай, той просто не беше такъв, но от него разбрах какво трябва да правиш, за да успееш във Формула 1, да са наложиш сред силните пилоти", спомня си пред британските медии световният шампион от 1996-та Деймън Хил.

Уикендът на "Имола" в началото на май е кошмарен. В петък тежко катастрофира Рубенс Барикело, в събота загива Роланд Ратценбергер, а Сена и двата пъти ходи в медицинския център, за да види какво става с колегите му. Трудно му е да понесе гледката.

"Сена беше илюстрация на нещо съвсем друго. Разликата между великите пилоти и тези, които имат потенциал да са сред най-добрите, е това колко бързо разбират важността на тима, за който карат. Колкото по-бързо се сработят с него и успеят да накарат целия екип да приеме техните амбиции и цели, то толкова по-бързо идват успехите. Айртон беше ненадминат майстор в това изкуство. Ненадминат!", са думи на човека, под чието ръководство бразилецът постигна най-големите си успехи във Формула 1 – Рон Денис.

Айртон Сена е побеждавал на пистата много велики пилоти, но не успява да надделее над един... През 1993 година южноамериканецът шокира журналистите, като посочва като най-добрия пилот, срещу който се е състезавал, някой си... Тери Фулъртън. Това признание излиза от устата на трикратен световен шампион във Формула 1, който вече е легенда в автомобилния спорт. Пилотът, който се е състезавал с величия като Ален Прост, Найджъл Менсъл и Нелсън Пикет, определя като най-трудния си съперник почти никому неизвестен британец.

Светът разбира за англичанина през 2010-та, когато излиза филмът "Сена". Именно в него е показано интервюто, в което вече покойният бразилец определя Фулъртън като най-трудния си съперник на пистата.

"Той беше бърз и последователен. По-завършен пилот от него не съм виждал", са думите на Думите на Айртон.

Не само Сена не успява да се справи с Фулъртън. Той се състезава с вече споменатите Прост, Менсъл, Пикет и други от най-добрите пилоти в света, като буквално ги унижава на пистата. За времето си той е "Краля на картинга" – най-добрият състезател в света в този спорт. Затова и логично възниква въпросът "Защо човекът, който дори Сена не успява да победи, не става суперзвезда във Формула 1, каквито са големите му съперници по това време?"

Но, връщайки се към смъртта на Сена, бившият му съотборник в "Уилямс" - Деймън Хил, поддържа тезата за пилотска грешка.

"Чел съм безкрайни теории за това как и защо се стигна до тази катастрофа на един толкова "прост" завой като "Тамбурело". Никой освен мен и Айртон Сена не знае как се караше тази кола в този завой, в това състезание, със студени гуми. Никой няма да разбере какво е мислил Айртон и какво се е случило реално. Аз съм убеден, че той направи грешка, но много хора никога няма да приемат такава възможност", заяви британецът.

За всички 1 май 1994 година ще остане най-тъжният в историята на Формула 1, но 21 март 1960-та е най-щастливият - защото на тази дата се е родил един от най-добрите и харизматични спортисти на нашето съвремие.