Днес всички си спомнят за Мастера: Ламбо е безсмъртен!

Рожденият ден на Стефан Данаилов, който е на 9 декември, стана повод всички негови многобройни студенти да си спомнят за него. Почит отдадоха и много културни институции и организации, свързани с големия актьор, който си отиде преди година.

"78 години от рождението на Стефан Данаилов (9 декември 1942 - 27 ноември 2019)! Най-любимият в България - актьор, преподавател, човек, отбелязаха в дълъг възпоменателен текст за Ламбо от Филмотечно кино "Одеон".

"От малък е в киното („Следите остават”, 1956, реж. Петър Василев,). Като младеж се снима в „Инспекторът и нощта” (1963, реж. Рангел Вълчанов) в ролята на епизодичния красавец Том. По-късно става и актьор. Не просто актьор, а звезда – на няколко поколения. Всенародна слава придобива с бате Серго/майор Деянов от тв-сериала „На всеки километър” на Неделчо Чернев и Любомир Шарланджиев от края на 60-те и началото на 70-те. И така продължава години наред с десетки нестандартни мъже, превърнали го в уникално за нашите измерения филмово обаяние.

Обсебва екрана до степен, че бихме могли да проследим не само актьорските му превъплъщения, но и телесните му изменения. И да се предадем пред челиченото му очарование, за което няма нито килограми, нито възраст, нито партия. Той се разхождаше из славата с хашлашката безцеремонност на родения да изненадва: колеги, зрители, режисьори, студенти, политици…

С високата осанка на Стефан Данаилов и с хубостта му на възторжен съблазнител публиката свързва герои от всякакви епохи с разни характери и съдби. От самоотвержения преносвач на руски революционни идеи Иван Загубански в „Първият куриер“ (1968, реж. Владимир Янчев) до самонадеяния соцплейбой Сашо в „Този истински мъж“ (1974, реж. Александър Обрешков); от непоколебимия в романтичната си устременост терорист в „Черните ангели“ (1969, реж. Въло Радев) до нелепия ревнивец в „От нищо нещо“ (1979, реж. Никола Рударов); от младия и объркан Светослав Тертер в „Князът“ (1970, реж. Петър Василев) до остаряващия авторитарен Борис І в едноименния филм (1985, реж. Борислав Шаралиев); от предания младеж в „Обич“ (1972, реж. Людмил Стайков) до вулгарния режисьор в „Искам Америка“ (1992, реж. Киран Коларов), от прегърбения професор като паметник на любовта в „След края на света“ (1998, реж. Иван Ничев) до грохналия самотен мъж, окрилен от присъствието на млади съседи в късометражния филм „Правила” (2017, реж. Ясен Генадиев).

Сред най-любимите ни негови екранни роли са съзидателният благородник Костадин Джупунов от „Иван Кондарев” (1974, реж. Никола Корабов), неустоимият инструктор по шофиране Яким Донев от „Дами канят” (1980, реж. Иван Андонов), неистовият капитан Васил Алтънов от „24 часа дъжд” (1982, реж. Владислав Икономов). Стефан Данаилов е известен и в Италия – от тв-сериалите „Октопод” и „Дело по съвест”… Преди години го видяхме и в българските „Стъклен дом” и „Фамилията”.

Освен в киното, Стефан Данаилов е и десетки години на сцената – на Театъра на Армията и на Народния театър „Иван Вазов”. Вградил е необикновената си харизма в какви ли не превъплъщения, но най-великите му са Алесандро Медичи в „Лоренцачо” на Маргарита Младенова от началото на 90-те, Хари Кетъри в „Човекът, който прави дъжд” или Дулитъл в „Пигмалион” на Леон Даниел в края на 90-те… Мощен е и като телевизионния Харолд от „Харолд и Мод” в постановката на Хачо Бояджиев (1986).

Влязъл в парламента от лявата страна на политиката, Стефан Данаилов беше до края там. Беше и министър на културата. Сред многото му превъплъщения се откроява и неговото митично преподаване, ненаситната любов между Мастер и „мастерчета”, както професорът нарече студентите си на 9 декември 2017 г. в препълнения за 75-годишния му юбилей Народен театър.

И още – Стефан Данаилов беше невероятен човек – добър, щедър, витален. Дори дългото боледуване не прекърши чувството му за хумор. Безсмъртен e Ламбо!", пишат с възхищение кинокритиците от кино "Одеон".

"На днешния ден е роден един от най-големите артисти на Народния театър и на българската култура! Поклон пред великия Стефан Данаилов", написаха в социалните мрежи от Народния театър, където преминаха 40 години от кариерата на актьора. От театъра публикуваха и паметна снимка на Ламбо от 70-ия му юбилей, когато той се снима пред Народния с част от своите студенти и с техните деца.

От Съюза на артистите си спомниха за Мастера с цитат от негово интервю:

"Какво е Бог за Вас?
- Абе, Бог си има, бе! Мери често казваше: "Бог пред теб и ти след него!" Като ме беше страх от самолети, например. Каквото каже Оня отгоре, това е. Дали ще ти даде живот или няма да ти даде живот... Аз преживях такова нещо. Отложил ме е за известно време. Дано да ме задържи по-дълго време тука."

"Днес Стефан Данаилов трябваше да навърши 78 години", написаха още от САБ.

Ето с какви думи Дони и Нети отбелязаха рождения ден на Стефан Данаилов: "2017 година в Народния театър. Мастъра празнува рождения си ден. Еуфория! Той събра всичките си ученици. Разбира се театърът беше пълен и с негови приятели и почитатели. Всички обичат Мастъра!!!"

През 2017 г. актьорът отпразнува пищно 75-ия си рожден ден в Народния театър, където се събраха близо 1000 творци, общественици и политици.

„Хората ще кажат, времето ще отреди дали съм оставил следи", казваше самият Стефан Данаилов.