ДНК е извънземна

Професор Сам Чанг, който навремето участва в грандиозния глобален проект „Човешки геном“ (1900 - 2000 г.), смята, че през последните 20 години генетиката е напреднала значително, но досега не са получили отговор на основния въпрос - какво представлява така нареченият "боклук" на ДНК.

Некодиращата или боклучна част на ДНК заема до 97 процента от ДНК на земните същества, тя изобщо не кодира нищо и ролята й е неизвестна. Въпреки това тази „празнота“ по някаква причина съществува в ДНК и без нея хромозомите просто се разпадат.

Боклучната част на ДНК се счита за един вид архив, в който се съхраняват еволюционните грешки. Съвременните компютърни технологии обаче, пояснява професорът, направиха възможно да се разгледа този проблем от малко по-различна гледна точка. В хода на компютърното моделиране стана ясно, че никоя еволюция не е в състояние да направи толкова много „грешки“ в генокода на Земята: това ще отнеме трилиони години, а не милиард. И все пак това е архив, не на еволюцията, а на някакъв универсален програмист.

Изглежда, пише Сам Чанг, че е създадена обща ДНК, която може да бъде въведена в животинския свят на всяка планета. На Земята тази ДНК е използвала своята част от генетичния код, на друга планета ще бъде друга част. Но като цяло създателите имат в ръцете си „единен софтуерен шаблон“, кодиращ протеини за всички форми на живот, който може да бъде подходящ за всякакви условия на определена планета.

Оказва се, заключава професорът, че тази програма, обща за много планети, не е била написана на Земята. Ние сме или продукт на чужд ум, или, както някои предполагат, живеем в матрица. И следователно появата на човек на нашата синя планета няма нищо общо с еволюцията.

Доколко това твърдение на Сам Чанг се съотнася с едно откритие от 2018 година, когато учени установяват, че ДНК-боклукът, всъщност играе наистина сериозна роля за удържането на генома неразрушим. Според тях тази част от ДНК изпълнява ключовата функция да гарантира, че хромозомите се групират правилно в ядрото на клетките, което е жизнено необходимо за оцеляването на клетката. Изглежда тази функция важи за ДНК при всички видове организми, се отбелязва в публикуваните данни в списание еLife.

Наричаната на жаргон излишната или боклучена ДНК се състои от много прости, силно повтарящи се поредици от генетичен код. Въпреки че изгражда голяма част от генома, тя не съдържа инструкции за кодирането на някакви специфични протеини. Което винаги е озадачавало учените. До 2018 се смята, че повтарящата й структура прави генома по-нестабилен и податлив на увреждания. “Но ние знаехме, че ако тя не играеше някаква роля, еволюцията отдавна щеше да я е изличила от генома. След като я има, просто трябваше да открием каква функция изпълнява”, казва Юкико Ямашита от университета в Мичиган.