До 2060-а ще живеем по 125 години

През 1997 г., на възраст от 122 години, Жана Калман умира в южната част на Франция, поставяйки рекорд за продължителността на живота на хората. Въпреки че не всички са убедени в автентичността ѝ, предполагаемата възраст на смъртта на Калмент сега е груб маркер за потенциална продължителност на човешкия живот.

От няколкото дузини хора, които в момента са на възраст над 110 години, шансовете са минимални, че някой ще доживее 125-ия си рожден ден.

Икономистът Дейвид Маккарти от Университета на Джорджия и По-Лин Уанг, експерт по управление на риска и застраховане от Университета на Южна Флорида в САЩ, са малко по-оптимистични.

Тъй като броят на хората, които живеят до такава дълбока старост, е статистически донякъде ограничен, Маккарти и Уанг прилагат функция, известна като „закона на Гомперц“, за да оценят по-добре възрастта, до която всеки индивид може да се очаква да достигне.

Тази „максимална възраст“ (GMA) теоретично би трябвало да загатва за горна граница на продължителността на човешкия живот.

Ако GMA е сравнително постоянна при една група хора можем да приемем, че съществува максимална възраст.

Напредъкът в медицинската наука може да помогне на повече хора да избегнат заболявания и да се възстановят от нараняване, но разпределението на възрастта, на която умираме, просто ще бъде компресирано в по-малък диапазон.

От друга страна, ако се установи, че максималната възраст нараства при хората, може да има причина да се подозира, че смъртността вместо това е „отложена“.

В по-голямата си част през историята изглежда максималната възраст е останала относително стабилна. Подобренията в санитарните условия, здравеопазването и храненето са позволили на повече хора да достигнат напреднала възраст, компресирайки разпределението на смъртността след определена точка, вместо да го разширява.

И все пак е имало отделни периоди, в които това не е било така.

Единият период е бил сред хората, родени десетилетия след средата на 19 век, където максималната продължителност на живота скача с около пет години. Въпреки че причината не е ясна, покачването е по-изразено сред жените. Също така са описани лица, които са навършили стогодишнината си преди 1980 г., което прави възможно значителните подобрения в медицинската технология и мерките за обществено здраве да са отговорни.

Далеч по-значителен скок в продължителността на живот изглежда е налице сред хората, родени между 1910 и 1950 г. Понастоящем те са на възраст между 70 и 110 години, и можем да очакваме отлагане на смъртността.

Тенденциите също могат да помогнат да се обясни защо записите изглежда са в застой през последните няколко десетилетия. Социалните промени, които водят до отлагане на смъртността, може да не засегнат еднакво всички хора, което означава, че тези, които са достатъчно възрастни, за да са счупили рекордите за дълголетие, може да са твърде стари, за да се възползват от мерките, които водят до последващ пристъп на отлагане.

В контекста на други изследвания, напредъкът в медицината и достъпът до социално подпомагане могат стабилно да позволят на някои от нашите потомци реално да добавят десетилетия към живота си.

Заключенията на проучването се основават на множество предположения и спекулации, не на последно място от които е връзката между здравеопазването и потенциалното отлагане на смъртността.

„По-нататък подчертаваме, че хората, родени преди 1950 г., ще имат потенциала да счупят съществуващите рекорди за дълголетие само ако изборът на политика продължи да подкрепя здравето и благосъстоянието на възрастните хора и политическата, екологичната и икономическата среда остане стабилна“, предупреждават изследователите.

Далеч от повода за надежда, проучването може да послужи като предупреждение. Не само, че можем да имаме повече хора, достигащи по-висока възраст, принудени да се справят с предизвикателствата, които старостта носи със себе си, спадът в растежа на населението означава по-малко подкрепа от една по-млада общност.

Както се вижда от опустошителното въздействие на пандемията върху възрастните хора, обществото може просто да не е готово за рекордна продължителност на живота.