До десет години безработицата ще се свие до 4 на сто

В проект на Стратегия за заетостта на Република България за периода 2021-2030 г. се предвижда коефициентът на заетост (20-64 г.) да нарасне с 3 процентни пункта спрямо 2019 г. и да достигне 78 процента през 2030 г., а коефициентът на безработица (15-74 г.) да намалее с 0,4 процентни пункта спрямо 2019 г. и през 2030 г. да бъде 4 на сто. Проектът е публикуван за обществено обсъждане.

Стратегията по заетостта 2021-2030 г. е четвърта поред, но първа по продължителност на определения период от 10 години и по мащабност на поставените приоритети и задачи. Тя отчита постигнатото в изпълнението на Актуализираната стратегия по заетостта 2013-2020 г.

Изпълнението на новата стратегия по заетостта започва в период на икономически и социални предизвикателства, причинени от пандемията от COVID-19 с непознато въздействие до този момент върху обществото. Ето защо в краткосрочен план до 2024 г. на преден план в планираните действия е достигането на заетост на нива от 2019 г., в резултат от възстановяването на икономиката.

Същевременно Стратегията набелязва дългосрочни действия (до 2030 г.) На пазара на труда ще се наблюдават излишъци от хора с висше и с основно образование, както и недостиг на специалисти със средно. Резултатите от актуализираните прогнози показват, че след 2020 г. намалението на населението ще се отрази негативно върху заетостта. През периода 2021-2030 г. се очаква заетостта да намалее (с 4,7 процента) и през 2030 г. заетите на възраст 15-64 г. да са около 3 млн. души.

В образователната структура на заетите на възраст 15-64 г. се очаква делът на заетите със средно и с висше образование да се увеличи, а този на заетите с основно и по-ниско образование да намалее, пише "Монитор". Предвижда се през 2030 г. от всички заети, тези със средно образование да достигнат 58,3 на сто, тези с висше - 33,5 процента, а заетите с основно и по-ниско образование - 8,2 на сто.

През 2021 г. се очаква броят на хората с висше образование, които ще работят на позиции, изискващи по-ниско образование, да възлиза на 40,9 хил., а през 2030 г. - на 40,6 хил. По отношение на хората с основно и по-ниско образование, броят на заетите на позиции, изискващи по-високо образование през 2021 г. се очаква да бъде 136,2 хил., а през 2032 г. - 70,1 хил.

Очаква се траен недостиг на хора със средно образование, в т.ч. професионално.

Дефицитът от специалисти със средно образование плавно ще намалява, като през 2021 г. ще засяга 177,1 хил. работни места, за които няма да има предлагане от необходимия човешки ресурс, а през 2030 г., този дефицит ще възлиза на 110,7 хил. На тези работни места ще бъдат ангажирани хора с по-ниска или по-висока квалификация от необходимата.

През 2021 г. се очаква структурният дефицит от работна сила със средно образование в дадени региони да достигне 63,2 хил., а през 2030 г. да намалее до 34,9 хил. Структурният дефицит от работна сила с висше образование се очаква да достигне 52,5 хил. през 2021 г. в дадени региони, а през 2030 г. - 17,4 хил. Тези дисбаланси ще се проявят само в определени области, независимо от наличието на структурен излишък на лица с висше образование в икономиката като цяло. Структурният излишък от човешки ресурси с основно или по-ниско образование през 2021 г. се предвижда да достигне в някои региони 115,7 хил., а през 2030 г. да намалее до 52,3 хил.

На пазара на труда ще се наблюдават излишъци от хора с висше образование и с основно и по-ниско образование, както и недостиг на работници със средно образование.

Най-голямото увеличение в заетостта през периода 2021-2030 г. се очаква в образованието с 33,2 хил. С 18,3 хил. се очаква да се увеличат заетите в хуманното здравеопазване и медико-социалните грижи с настаняване и социална работа. Заетите в държавното управление се очаква да се увеличат с 13,5 хил.

Ще се разработят профили за цифрови компетенции по ключови длъжности, както и система за валидиране на уменията. Стратегията предвижда на база резултатите от изследване и анализ на икономическите сектори за установяване на потребностите от цифрови умения за успешно изпълнение на професиите и длъжностите да се разработят профили за цифрови компетенции по ключови длъжности. Ще се разработи национална и секторни рамки на цифровите компетенции, въз основа на Европейската рамка на компетенциите DigComp с отчитане и на националните особености. Предвижда се да се разработят инструменти за оценка на цифровите компетенции, инструменти за валидиране на цифрови компетенции и инструменти за разработване на обучения по цифрови компетенции.

Ще се въведе механизъм за външно оценяване на резултатите от обученията.

Стратегията залага като начало да се проучат и анализират потребностите на работодателите от работна сила с определена квалификация и умения, включително на областно ниво.