Доц. Александър Радулов: Имаме два вида земетресения – ограничени от пространството и хлъзгаще се в скала

"Земетресението край Костенец представлява т.нар. фонова сеизмичност. Това са много малки земетресения, които не предвещават да има силен трус. Те са стотици пъти по-малки от тези, които образуват планините", заяви сеизмологът от БАН доц. Александър Радулов.

„Имаме два вида земетресения – ограничени от пространството, подчиняващи се на едни закони и такива, които са неограничени в пространството - хлъзгат се в скала. Размерите им са несъизмерими“, каза сеизмологът в предаването „Денят на живо“ по Нова нюз.

Последното земетресение, което бе регистрирано в България, е точно на прехода, където се намират границите на разлома.

„Софийските разломи имат връзка с пернишкия разлом. Около разломите е опасно. Много е важно какви са интервалите между трусовете. Деформациите на земята се установяват с разкопаване и проучване. Софийското поле представлява капан за наводнения“, обясни доц. Александър Радулов.

Специалистът обясни и каква е вероятността от силно земетресение в Истанбул, след като се разбра, че учените прогнозират силен трус и дори взимат мерки.

„Северноанадолският разлом е много дълъг. Още от 90-те години се знаеше, че участъкът близо до Цариград не е разломяван и всички учени се обединиха около мнението, че може да има силно земетресение. Турция има много силна геоложка служба, ние нямаме. Там държавата и науката са слети в тази сфера“.

Според него не е правилно да наричаш едно природно явление бедствие, ние го правим бедствие.

"Бедствието е невежество", каза доц. Александър Радулов.

На въпрос какво влияние оказва сблъскването на Евро-азиатската и Африканската сеизмични плочи за нашия регион, сеизмологът заяви: „Западната част е в по-голям риск, тъй като плочите се сблъскват, докато при нас плочата се подпъхва и ни разтяга. Деформациите, които стават след земетресение определят участъците, които се заливат от вода след това“, каза още той.