Доц. Татяна Буруджиева: Ще пристане ли ПП на Радев?

В последните седмици опозицията, особено в лицето на ПП, както се казва, се раздаде. Първо, тръгна да организира есенната революция, която явно би следвало да доведе до успешен край злополучно завършилата по плажовете лятна революция. Второ, разви активност около поредния вот на недоверие. Нещо повече, в това поле се задълбочават вече назрелите конфликти както вътре в партийната коалиция с ДБ, така и с останалите опозиционни партии.

Таказа почна анализът на политоложката Татяна Буруджиева за актуалната ситуация и готовността на партиите за избори.

Проблемът е кой с кого и защо, и как, и понеже, и тъй като, и все пак, и въпреки, и прочее, и прочее не може, не трябва, не иска, да действа заедно. Трето, завърши периодът на вътрешни лидерски и явно структурни и управленски проблеми. Избран е един лидер, политическото ръководство се поочисти от различно мислещите, а новият лидер очерта вариант на политики и цели пред новото ръководство и пред партията.

Така се очертаха контурите на електоралната тактика на ПП. Не че наближават избори, но да си винаги готов явно е извод от серията неподготвени и неуспешни появи на избори в последните години. В същото време трудно е да се каже, че това е стратегия за връщане на първото място. По-скоро е опит за мащабно усилие, което трябва да компенсира липсата на позитивна електорална тенденция. Ако това е вярната хипотеза, то всяко от тези три събития има своето логично обяснение и те са взаимосвързани в една цел – три задачи, чието решение би следвало да доведе до комплексния резултат: да се превърти партийният имидж чрез появата на съзвездие нови образи, което да доведе до нова мотивация за подкрепа, подкрепена с нови лозунги обещания и всичко това, за да се постигне резултат, който да осигури невъзможност друг освен ПП да съставя правителство. Следователно виждаме и мястото и ролята на бъдещите управленски партньори. Засега това са МЕЧ и „Величие“, но напълно възможно е, ако все още незаченатият президентски проект се появи, и той да се включи в новото управление.

За да се стигне до публичното обявяване на единството в политиките на тези формации, първо е необходимо избирателите да попривикнат с разширяващата се коалиция. Това поведение веднага предизвика напрежение със старите коалиционни партньори – ДБ. И не за първи път по повод новия вот на недоверие, подготвян от новото старо, но освежено от концентрираната в него власт ръководство на ПП.

Всъщност всяко по-сериозно укрепване на взаимодействието между „Величие“ и МЕЧ с ПП ще поражда задълбочаване на проблемите и противоречията с ДБ. Нито обявената позиция от новия лидер на ПП за сваляне на правителството, нито новите партньори са приемливи за десните избиратели. Докато просто пълнят площадите, те са готови да търпят и дори заедно да скандират едни и същи лозунги. Но когато става дума за политики, за икономика и за бюджет, нещата изглеждат съвсем различно. Към това следва да добавим така важната оценка на европейските им партньори, които – да не забравяме, са от различно политическо семейство от това на ПП. Затова и „всички са Благо“ се трансформира в битка „срещу“, вместо в битка „за“ – просто няма общо „за“. ПП-ДБ са обединение на партии и личности. Обединение „против“. Против конкретни личности. И винаги когато стане дума за общи позиции и решения по ключови въпроси, съществуват проблеми, и то не съвсем прикрити.

Противоречията са не само по съдържанието и целите, но и по отношение на времето. За ПП и Василев явно е важно да предоставят на президента възможността, която само едни предсрочни избори могат да дадат като тласък на бъдеща негова формация към властта. Има анализатори, които твърдят, че когато и да се появи една такава партия, тя ще стане неизбежно първа политическа сила или ще помете съществуващите партии. Но странно защо тази убеденост не се показва в директен въпрос към избирателите. Както се казва, питат ги за всичко, а за това питат ли, не питат ли – не е ясно, но данни няма. Нито яростните критици на Радев, нито не по-малко яростните му поддръжници, никой не дава числа, а само вещае и прогнозира нещо си. На база рейтинги – моля ви, несериозно е, особено от социолози, които така убедено защитават идеята за новата вълна тип цунами, която трябва да донесе новата, поредната или както там я нарекат промяна.

Та, за времето беше думата. ДБ и техните избиратели не са склонни да подпомагат бъдещата политическа кариерна трансформация на президента. Василев и ПП явно са си запазили отличните отношения с него въпреки употребените неприлични определения спрямо тях. Както знаем, в политиката няма вечни врагове. Но и вечни приятели няма. Доказано от партийния форум на ПП, който на практика изведе напред една приятелска компания, която замени предишната. Само лидерите имат други функции.

Още от създаването на рекламния продукт „Промяната“ се представи с две лица, чието единство хем съществуваше, хем беше доказателство за различието им. Замисленият трик се използва не за първи път и е призван да привлече и задържи максимално широки периферии от избиратели, които изграждат доверие към два напълно различни типажа. Към двамата лидери бяха прибавени още няколко ключови образа – всичките се оказаха не от групата на новия лидер Василев. Така че сега следва да очакваме нови лица, които да освежат позавехналия блясък на обещаната промяна. Но тези нови фигури, представляващи новото ръководство на ПП, няма да са тип звезди, както предишните, които да привличат допълнителни групи от избиратели. Те ще са по-скоро тип свитата на краля, тъй като ПП има лидер, който е интелигентен и амбициозен. И е показал, че обича светлините на прожекторите да са съсредоточени именно в него.

Доц. Татяна Буруджиева

Цялата тази конструкция на новото ръководство е издигната върху една основа – сега ще видите истинското, успешно и способно на велики дела в управлението лице на ПП. За да стане това, е необходимо бързо стигане до властта. Това може да стане по два начина, но и двата минават през падане на това правителство. Но пред тази вече обща цел за опозицията стоят две препятствия. Едното се нарича „Възраждане“. За ПП няма никакво значение с кого ще управляват, стига да добутат до предсрочни избори и да блокират ГЕРБ за съставяне на правителство. Затова и главният враг е Пеевски – все пак помним колко го ценяха във времената на сглобката и явно оттогава имат и опит, и спомен за това какво носи неговата подкрепа. Днес издигането му във враг номер 1 е буквално от момента на съобщаване на изборните резултати – ПП бързо сметнаха кой може да осигури възможност да бъде избрано и да може да работи едно правителство.

Защо са необходими бързи избори? Защото не трябва да бъде оставена тази енергия да прекипи – енергията на битка срещу врага. Защото, ако се разтегне процесът на бутане на правителството във времето, ще остане първостепенна друга енергия. А тя е свързана с позициите и борбата на „Възраждане“. И тогава, изглежда, че сме в ситуация, в която действията на политическите партии се ръководят от времевия темп, отколкото от стратегически политически решения.

За ПП всяко отдалечаване на предсрочните избори означава отслабване на собствените им електорални позиции. Нито протестите, които организират, нито нескончаемите вотове на недоверие, дори въртележката от лица в ръководството им – нищо не дава досега подобряване на електоралната им ситуация. За ГЕРБ нито бързи избори, нито забавянето им решава какъвто и да е проблем, защото само постигнати от правителството резултати ще са решаващи за изборния им резултат.

За по-малките партии – както в управлението, така и в опозицията, изборите винаги са както шанс, така и не по-малко риск. Остават другите две партии, които заедно с ПП са в битка за второто място. За „ДПС-Ново начало“ е важно да си гарантират привлечените от АПС гласове и това става по-скоро с възможности, предоставени от управлението, отколкото с предизборно нахъсване. „Възраждане“ ускорява темпа, но този темп на битката се определя от времевите периоди на процеса на въвеждане на еврото. А те не са свързани с предсрочни избори до края на годината – разбира се, те биха участвали във всеки един момент на избори, но очакването да повишат резултата си при засилване на антиевро настроенията след приемането му са по-реалистични.

С дебатите по бюджета и с последните по-топли дни – защото не бива да забравяме, че ПП протестира само в определени климатични условия – нито много студено да е, нито много топло – можем да очакваме засилване на натиска от двата субекта, които искат бързо падане на правителството – ПП и президентът. С какво ново ще ни изненадат, не е ясно. Със сигурност ще прилича повече на мрежово действие, тип интернет герилата, в която живеем напоследък. Останалите ще преследват своите цели, което ще ги поставя ситуативно ту с едни, ту с други в общи действия и противодействия. На този фон правителството ще си управлява, а „ДПС-Ново начало“ ще го подкрепя в НС. Така че, ако имаме очаквания за някаква промяна в политическия процес, можем да пренесем тези очаквания за след Нова година.