Докато висшистките ни работят като сервитьорки : Рекорд на вноса на кадри от чужбина

Над 300 хиляди души не достигат на пазара на труда, сочат данните на работодателите. Други 250 хиляди са в трудоспособна възраст, но не работят. Най-тежко е положението в здравеопазването, строителството, туризма и земеделието, информира БНТ.

Тази година ще се окаже рекордна по внос на кадри от трети за ЕС страни, отчитат и от Агенцията по заетостта. Според предварителни данни от тяхно проучване, най-търсеният кадър от бизнеса е машинният оператор.

Михаела и Велислава са завършили кинезитерапия. В родния си град Силистра дълго време не могат да си намерят работа по специалността. Наложило им се да се издържат като сервитьорки, докато започнат да се грижат за деца с увреждания в държавна институция, но това също се е оказало разачорование.

"Мъча се седем години на държавна работа, буквално мъка. Като сервитьорка взимах повече пари. Държавната работа е един убиец. Два месеца работих без заплата, защото в малкия град нямаше друга реализация", каза Михаела Стефанова.

"Схема, в която се въртиш, осъзнаваш на 30 години, че не си постигнал нищо в живота си, че в края на месеца не е толкова каква сума ще вземеш, а какво време ще имаш за себе си и семейството си", добави Велислава Стаматова.

На този фон, работодателитe в момента отчитат недостиг на 300 хиляди души на пазара на труда, като до три години се очаква дупката да достигне половин милион.

"Около 70% от работодателите твърдят, че не могат да намерят подходящи специалисти, дори физическа работна сила. В момента дефицитите са за около 300 хиляди души. Най сериозни трудности се изпитват в сектор здравеопазване, в строителството, в образованието, в туризма, селското стопанство. Дефицитни са и множество професии, свързани със СТЕМ умения, инженерните науки", обясни Томчо Томов, директор на Националния център за оценка на компетенциите към БСК.

Заявените в бюрата по труда работни места са 9500 по данни на Агенцията по заетостта. Предварителни данни от тяхно проучване показват и кои са най-търсените професионалисти.

"Тази година професията, която се оценява като най-търсена и най-много работодатели са я посочили, е машинен оператор. Следват строител, сервитьор-барман, както и готвачи, шивачи, заварчици", поясни Габриела Горанова - Димчева, зам.-директор на Агенцията по заетостта.

И докато на пазара на труда се отчита сериозен недостиг, извън него, по данни на работодателите, остават близо 800 хиляди души.

"Това са неучещи, неработещи, неактивни хора. Само младите хора до 29 години, които са неучещи и неработещи, са около 200 - 250 хиляди", каза Томчо Томов.

Отделно все повече български работодатели внасят кадри, показват данните на Агенцията по заетостта. Получените разрешения за тази година са над 35 хиляди.

"Тази година ще бъде рекордна по брой издадени регистрации в България по брой работещи лица от трети страни извън Европейския съюз", коментира Томчо Томов.

Най-често у нас идват работници от Узбекистан, Турция, Киргистан, Непал, Индия и Индонезия. Продължава тенденцията и за връщане на българи от чужбина.

"Само тази година са около 60 хиляди. От 2,5 милиона българи извън страната, за един период от две три години в страната са се завърнали към 400 хиляди", добави още Томов.

Но това не решава проблемите. Предстои да бъде определен и точният брой на хората извън пазара на труда. Според неправителствени организации, неофициално ромската безработица у нас е достигнала 80 процента.

"Някъде около 3% изцяло в България ромите са с висше образование, някъде 6% и половина са средно образование, а останалите роми са неграмотни", каза Иван Калинов – представител за България на Световна федерация на ромите.

Засега повечето от тези хора са извън статистиката. Едва когато влязат в нея, държавата ще впрегне целия си апарат, за да им помогне, обещават експертите по труда.