Доклад на ООН: Земята умира!

Планетата Земя умира! Плашещата новина е изведена от ООН в документ от 1800 страници, който ще бъде финализиран след срещата на върха по въпросите на биологичното разнообразие в Париж тази седмица, пише БГНЕС. Текстът описва планета, опустошена от прекомерно потребление и потъване в замърсяване, където стотици хиляди видове са пред риск да изчезнат.
Ето кратко описание на ключовите констатации на доклада, звучащи като обвинителна пледоария срещу най-разрушителните същества в историята - ние.

Замърсяване

Населението на Земята се е удвоило за 50 години. Ние не само живеем по-дълго от всякога, но също така консумираме повече. Днес хората извличат около 60 милиарда тона ресурси от природата всяка година – увеличението е от 80% само за няколко десетилетия. От 1980 г. насам емисиите на парникови газове, генерирани от човека, са се удвоили, добавяйки поне 0,7 градуса към глобалните температури. Всяка година в океаните и реките изхвърляме до 400 милиона тона тежки метали, токсични и други отпадъци. Докладът, съставен от повече от 15 000 научни статии и публикации, изчислява, че 75% сушата, 40% от океаните и 50% от реките “търпят сериозни последици от деградацията” на човешката дейност.

Неравенство

Документът, първият по рода си за 15 години, рисува картина на преобладаващо неравенство, като по-богатите нации консумират значително повече на глава от населението, отколкото бедните, които се борят да запазят природните си ресурси. Всъщност потреблението на материали на глава от населението е четири пъти по-високо от това на икономиките с ниски доходи.

В Европа и Северна Америка хората консумират няколко пъти повече от препоръчания прием на месо, захар и мазнини за оптимално здраве, докато 40% от хората по света нямат достъп дори до чиста питейна вода. Пропастта на неравенство е огромна и разширяваща се: БВП на глава от населението вече е 50 пъти по-голям в богатите държави, отколкото в бедните.

Агробизнес заплаха

Според доклада индустриалният риболов унищожава нашите океани. Той е установил, че 70 000 промишлени риболовни кораба оперират в най-малко 55% от световното море. Близо 3/4 от основните запаси от морска риба са изчерпани или експлоатирани до границата на устойчивостта, въпреки усилията на риболовната общност да въведе квоти и да намали прекомерния риболов. На сушата ситуацията изглежда още по-мрачна. В момента 1/3 от земята е прехвърлена на селското стопанство, а 75% от сладководните ресурси са предназначени за производството на храни.

Като цяло най-малко 1/4 от всички емисии на парникови газове идват от обработването на земята, растителната продукция и торенето, като по-голямата част от тях са вследствие на производството на храни от животински произход. Разширяването на агробизнеса също е довело до изчезването на огромни количества гори, абсорбиращи CO2: Земята е загубила 290 милиона хектара – около 6% – от горите си от 1990 г. насам. Употребата на торове, която влошава способността на почвата да отглежда растения и да изсмуква парникови газове, се е повишила четири пъти за само 13 години в Азия и се е удвоила в световен мащаб за същия период.

Изчезване

Учените смятат, че на Земята има около осем милиона вида растения и животни, въпреки че досега само една част от тях са били идентифицирани. Международният съюз за опазване на природата (IUCN) “Червената книга” каталогизира около 100 000 вида, около 1/4 от които са класифицирани като застрашени от изчезване. Докладът на IPBES (Междуправителствена научно-политическа платформа за биоразнообразието и екосистемните услуги) обаче отива много по-далеч, като предвижда, че между 500 000 и един милион видове биха могли да изпаднат в забвение поради замърсяване и понижаване на условията на местообитание.

Нейните автори подчертават, че каквито и загуби да бъдат причинени на природата, те ще се върнат върху нас. Повече от 2 милиарда души все още разчитат на дървесината като основен източник на енергия и около половината от всички лекарства идват от растения и животни. Нещо повече, световните океани и гори абсорбират повече от половината от емисиите на парникови газове, които все още се покачват с всяка изминала година. „При сегашните тенденции рискуваме драстично влошаване“, се казва в доклада. “Основните нужди и лукс зависят от природата”.