Доналд Туск се извини на гей двойките за годините на отхвърляне и унижение

След години на „зони, свободни от ЛГБТ“ и политическа омраза, новото правителство на Полша започва да признава еднополовите бракове от чужбина и накрая казва на гей двойки: „Вие съществувате в очите на държавата“.

Години наред гей двойките в Полша правят нещо едновременно радостно и болезнено. Те се женят в Испания, Германия или Холандия - заобиколени от приятели, пръстени на пръстите, правни документи в ръцете си, а след това се връщат у дома в страна, която се преструва, че бракът им не съществува.

Тази седмица премиерът Доналд Туск най-накрая каза тихата част на глас:

Това беше жестокост.

Стоейки до ЛГБТ активистите, той се извини на еднополовите двойки за „годините на отхвърляне и унижение“, които са издържали при правителствата, които ги превърнаха в боксови круши, „зони, свободни от ЛГБТ“ Тогава обеща:

Полша ще започне да признава еднополовите бракове, извършвани в други държави от ЕС.

Това звучи технически, но промяната е огромна.

Означава, че полска двойка, омъжена в Берлин, ще може да регистрира този брак в полския граждански регистър. Това означава, че вратите на болниците, наследствените права и основната бюрокрация, която се затваряше, най-накрая могат да започнат да се отварят.

Означава и нещо емоционално: държавата повече няма да се преструва, че бракът никога не се е състоял.

Правителството на Туск вече предложи да въведе „договори за съжителство“ и закон за „най-близкия човек“ – временни мерки, целящи да дадат права на неженени и еднополови двойки на жилища, медицинска информация, съвместно подаване на данъци и отпуск за грижи. Активистите са ясни, че това не е пълно равенство и са прави. Гражданските съюзи не са брак.

Признаването на чужди бракове не е същото като да разрешаваш на хората да се женят у дома.

Но има причина крайно десните да са бесни.

За да осъществи това признание, правителството трябва да премахне „съпруг“ и „съпруга“ от официалните шаблони и да ги замени с „първи съпруг“ и „втори съпруг“. Трябва да пренапише езика на държавата, за да не приема повече, че всяка двойка е от един мъж и една жена. В страна, където ЛГБТ хората бяха демонизирани като „идеология“, това е тиха революция.

Все още има тежки граници: правата за осиновяване са изрично извън масата засега, а конституцията на Полша все още определя брака като съюз между мъж и жена. Туск беше честен за това. Той се опитва да прокара колкото може по-далеч, без да предизвиква конституционна криза, която може да загуби.