Духът на Кашпировски възкръсна в "Борисов-3"

СВЕТЛАНА ШАРЕНКОВА*

По-възрастните пом­нят времената на Гор­бачовата перес­т­ройка и раз­пада на Съвет­с­кия съюз. В онези „смутни времена” се появиха раз­лични шар­латани, главно икономически — мутри, спекуланти, съз­датели на финан­сови пирамиди и на „Градове на меч­тите”. Появиха се и медийни „пророци” – психолози и социолози, всевъз­можни лечители и сек­танти. Тогава на нивото на масовата психоза се изяви феноменът „Каш­пиров­ски”.

Зас­танал на сцената пред многохилядна аудитория, неговите сеанси бяха излъч­вани от Остан­кино (Мос­ква) и преп­редавани от Бъл­гар­с­ката национална телевизия. Каш­пиров­ски „сугес­тираше” хората, като внушаваше, че е чудот­ворец, който ще излечи бол­ните и ще нап­рави бед­ните богати… Но не би! Милионите залепени за телевизора пос­тепенно осъз­наха, че нещас­тието продъл­жава да броди по земята и въп­реки „спасителите” и фал­шивите герои, народът продъл­жава да живее от зле по-зле…

Кол­кото и да е странно, нещо подобно преживяхме през пос­лед­ните дни! Случва се като тъпо и неин­телиген­тно „дежа вю”! Сякаш в Борисов се е вселил духът на Каш­пиров­ски и Той (от дома си, болен от Ковид-19) чрез най-гледаните телевизии започна да ни сугес­тира:

• Той няма да „зат­вори дър­жавата”.
• Той „няма да подаде оставка”.
• Той ще „изведе страната и народа през кризата”.
• Ако Неговото правител­с­тво подаде оставка, „няма да има Кой да ни спаси, да ни излекува, да ни нах­рани…”

След неговите бисери ни включиха грамофонна плоча — вез­десъщия Томис­лав Дон­чев, който гас­т­ролира по всички телевизии, пов­таряйки дума по дума зак­линанията Борисови!

В кадър се появи и минис­тър „Ало, Банов съм”, който пък ни зараз­каза бас­нята, че род­ната кул­тура е във финан­сов и духовен раз­ц­вет, въп­реки хилядите бед­с­т­ващи артисти, зат­ворени театри, опери, музеи и кина…, но бонус за чинов­ниците ще има.

Бюджетът, каз­ват пос­ледователите на Каш­пиров­ски, бил „антипан­демичен”, от него ще потекат реки от мед и масло!?

Но елемен­тар­ният анализ показва едно – Борисов харчи като за пос­ледно, за да осигури властта си до март, за да си купи изборите с пари, изхар­чени от прозореца на джип­ката, да обещае на всеки всичко, за да зах­рани пен­сионерите и май­ките с временни подаяния, за да си купи с европейски пари ком­форт и оптимис­тични репор­тажи в елек­т­рон­ните медии. За да си гаран­тира чинов­нически и кор­поративен вот чрез щедри и на тъмно раз­давани общес­т­вени поръчки и с вдигане на зап­латите на дър­жав­ната админис­т­рация.

Поемат се ангажименти, които управ­ляващите тряб­ваше да свър­шат отдавна. Един показателен пример – елек­т­рон­ното правител­с­тво: Дадоха се милиарди, но на прак­тика имаме съм­нител­ния срив на Тър­гов­с­кия регис­тър и краж­бата на лични данни на милиони бъл­гари от НАП. Имаше щедри обещания към здрав­ната сис­тема, която обаче след 10 години липса на реформи се е превър­нала в алъш-вериш и това грозно лъсна при кризата с COVID-19.

ГЕРБ превърна здравето в биз­нес, лекари и медицин­ски сес­три изнемог­ват, сис­темата е претоварена, а бъл­гар­с­ките граж­дани са в риск…

Днес ГЕРБ обещават чудеса, но е време за въп­роси: Защо досега нищо не свър­шихте!? Минис­т­рите рисуват кар­тина на фал­шиво спокойс­т­вие и без­поч­вен оптимизъм, а реал­ността е обрат­ната! Борисов си я кара по старому — бед­ните ще стават още по-бедни, а в мъг­лата между страха от пан­демията и лъжите на властта ще се краде от всичко… Към тона на управ­ляващите се включ­ват и новите кан­дидат чудот­ворци: шоумени, атлан­тически яст­реби и ренегати от БСП. Но и те не пред­лагат нещо ново и кон­к­ретно.

Алтер­нативата е ясна — връщане към реал­ната политика и дебат върху идеология и философия за управ­ление, базирани върху идеите за въз­раж­дане на бъл­гар­с­ката дър­жав­ност и по-добър живот на бъл­гар­с­ките граж­дани. Отговор­ността е пред идей­ните и сис­темни пар­тии с визия за управ­лението и политики за ускорено раз­витие на страната.

Изходът e във остав­ката на мафиотско-мутренското, корум­пирано управ­ление, в служебен кабинет, фор­миран от президента Радев, който един­с­т­вен от политиците събира доверието на мнозин­с­т­вото граж­дани, и чес­тни избори. И тогава народът да реши кому да въз­ложи новото управ­ление, гаран­тиращо промяна, вър­ховен­с­тво на закона и социална дър­жава!

Текстът на проф. Свет­лана Шарен­кова е публикуван на 1 страница в издавания от нея ежедневен в. "Земя"