Двойният убиец от “Соло” потегля под конвой към затвора

Илиян Тодоров, осъден на доживот за двойното убийство пред дискотека “Соло”, ще кацне под конвой в България. Той ще бъде воден от служители на Главна дирекция “Охрана” и директно от пистата ще потегли към софийския затвор. После следва едомесечната адаптация, през която минават всички осъдени, а след това настаняване в килия в първи отряд, където са лишените от свобода с най-тежките наказания.

Тодоров пристига в София с полет от Мюнхен на 1 март. На същата дата, но миналата година, вече 38-годишният мъж беше задържан на летището в столицата на Узбекистан при опит да замине за Истанбул, след като 12 г. никой не знаеше къде е. 

Тодоров получи от ВКС доживотна присъда на 4 декември 2013 г. за убийствата с нож на 21-годишния вратар на националния ни отбор по хокей Кирил Въжаров и 24-годишния Васил Александров. Трети младеж от компанията им - Кирил Димитров, също е ранен, но оцелява. Престъплението е извършено пред несъществуващата вече дискотека “Соло” на ъгъла на бул. “Витоша” и ул. “Позитано”, която е само на няколко метра от Съдебната палата. Двойното убийство става на 18 април 2009 г. след спречкване на две компании, които първо били в заведението, а после се засекли на ул. “Позитано”. След размяната на обиди започнало блъскане на пешеходната пътека пред Съдебната палата. Охранителни камери от близките сгради заснели силует с бяла риза да размахва ръце над Васил Александров и Кирил Въжаров. Това е едно от доказателствата срещу Тодоров, който единствен бил с такова облекло, а и само той носел нож. В един момент Въжаров и Александров се свлекли на земята. Васил имал наранявания на белия дроб и срязана аорта, смъртта му настъпила от остра кръвозагуба. При Кирил лекарите отбелязали тежки наранявания в гърба и левия бял дроб. Ножът прерязал аортата му. Минути след мелето Илиян отпрашил с такси. Задържан е два дни по-късно с променена външност. Косата му е изрусена, а ноктите му са изрязани почти до кръв. Това се прави, за да не може да се вземе ДНК.

След като прекарва 2 години и 8 месеца зад решетките, той е освободен, защото състав на СГС с председател Румяна Ченалова го оправдава. Присъдата е подписана с особено мнение от младши съдията. Тодоров излиза от затвора и се прибира в дома си в Перник. После се оказва, че се бил преместил в Пловдив, където е последната му адресна регистрация. Няколко дни по-късно на допълнително заседание съдът отхвърля и гражданските искове на близките на убитите за общо 850 хил. лв. Това става на 23 декември 2011 г. Това е и последният ден, в който Илиян е видян публично.

Делото продължава в Софийския апелативен и върховния съд, които виждат доказателства за вината му и го осъждат на доживотен затвор. Тодоров не се явява, защото по онова време присъствието на подсъдимия не е задължително. Достатъчно е да се представлява от адвокатите си. Именно изчезването му става причина за законодателна промяна, чрез която подсъдимите бяха задължени да се явяват и на заседанията на втора инстанция. След окончателната присъда пусна видеобръщение, в което твърди, че не е виновен и изчезна.