Дворецът представя „Неспокойни повърхности“ на художника Красимир Карабаджаков

Националната художествена галерия (НХГ) представя изложбата „Неспокойни повърхности“ на художника Красимир Карабаджаков от 7 февруари до 28 април в Двореца. Официалното откриване е на 7 февруари, сряда, от 18 часа.

Включените в изложбата картини очертават територията на образните натрапчивости, които преследват Красимир Карабаджаков през годините. Владение, в което възгледът за живописта се издига над баналността – иконографски, тематично и творчески.

Още с избора си на повърхност художникът бяга от плоскостта и от диалога с нея, за да прекъсне умишлено това празнословие.

Фината като лист алуминиева или друга повърхност не резонира, докато Красимир Карабаджаков не създаде втора повърхност, върху която разгръща своите неочаквани сцени, изградени от детайли и персонажи, които никога не са буквални.

Три, 2012

Чудновати оригинални фрагменти – отделни образи, пориви и обсесии, които авторът събира на едно място, оформят основните живописни серии, по които работи през годините, сред които: „Хоби“, „Наказание“, „Затворена тема“, „На север“, „Къща на изгряващо слънце“, „Пейзажи“, „Балкански пейзаж“, “Летище“, “HORROR”, “GOLD” и др.

Живописта на Красимир Карабаджаков определено се причислява към полето на концептуалното. Неговият подчертано личен експресивен жест затруднява направата на пряк паралел с изкуството на друг автор, работещ в сходна посока. Динамизмът на формите, фината ироничност и чувствителност на визията, разместването на мащабите и умението за преобразуване на пространството са водещи характеристики за изкуството на художника, казва кураторът на изложбата Яна Братанова.

Летище, 2015

Той умело създава усещане за неспокойна повърхност, която сякаш вибрира, движи се и остава постоянно несигурна. Избягвайки познатите уютни похвати при изграждането на композицията и принципите на златното сечение, Красимир Карабаджаков често използва подход, присъщ за азиатския тип композиране – бялото поле в горната част на платното е умишлено уголемено, а чистият вертикал е пресечен от хоризонтал. Това предизвиква за погледа на зрителя колебливост и несигурност, както при среща с източното изкуство.

Портрет на Захарния, 2004, серия „Хоби“

Повърхността на творбите е експресивна най-вече поради натрупаната енергия вследствие на концентрираната и задълбочена работа с живописната материя. Авторът изпитва неизменно известна степен на неспокойствие, използвайки плоската форма на изразяване, присъща на живописта, познавайки многобройни примери от световната история на изкуството, както и ускореното развитие на новите технологии във виртуалния и визуален свят днес.

Къща на изгряващо слънце, 2016

Красимир Карабаджаков завършва през 1988 г. специалност „Живопис“ в класа на проф. Петър Михайлов в Националната художествена академия. Още с първите си изяви е припознат като един от живописците, дистанцирали се категорично от традиционния изобразителен език. 

Той е сред петимата основатели на групата „Диско‘95“, заедно с художниците Румен Жеков, Красимир Добрев, Димитър Митовски и Кольо Карамфилов. От 2010 г. преподава живопис във Факултета по изобразително изкуство на Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“. Сред талантливите съвременни млади автори са мнозина негови ученици.


На снимката горе: Картината е озаглавена "На земята", 2013