ЕЦБ: Войната в Украйна имаше дълбоки икономически последици

Неоправданата война на Русия срещу Украйна и нейния народ представлява човешка трагедия. Тя имаше дълбоки икономически последици и засегна в голяма степен страните от Централна, Източна и Югоизточна Европа.

Това заяви Кристин Лагард, президент на Европейската централна банка (ЕЦБ), по време на встъпителното си слово на конференция, посветена на "Променящия се геополитически пейзаж - икономически последици за Централна, Източна и Югоизточна Европа".

Събитието се провежда във Франкфурт и е организирано от ЕЦБ.

Светът се променя по начини, които превръща моделите на растеж на много страни от региона по-уязвими,

тъй като те обикновено се базират на високи нива на търговска отвореност и интеграция в глобалните вериги на стойността. Въз основа на показаната от икономиката на региона устойчивост през последните десетилетия, Лагард обаче изрази увереност, че страните от региона ще могат да се адаптират към новите трудности.

От началото на хилядолетието до 2021 г. икономиката на региона на Централна, Източна и Югоизточна Европа почти се удвои,

достигайки 40 процента от икономиката на еврозаната. Вследствие се е повишил и жизненият стандарт на жителите на страните от региона, като средният брутен вътрешен продукт (БВП) на глава от населението се скочил от 36 процента от средното за еврозоната през 2000 г. до 54 процента през 2021 г., посочи Лагард.

Тя предупреди за две значителни промени, които могат да имат дълбоки последици за региона: нарастващо геополитическо напрежение и отслабването на световната търговия.

Светът става все по-многополюсен, с по-голяма конкуренция между големите сили, по-малко уважение към международните правила и норми и отслабващо влияние на международните институции,

каза още Лагард.

В подобна среда дори задълбочени търговски отношения може да се окажат недостатъчни, за да попречат на враждебността. Това прави глобалната бизнес среда все по-податлива на шокове, алармира президентът на ЕЦБ.

Войната на Русия срещу Украйна предизвика огромен шок за глобалната икономика,

особено за енергийните и хранителните пазари. Предвид тяхната географска близост до конфликта, особено изложени на шока бяха икономиките от Централна, Източна и Югоизточна Европа.

"Над две трети от икономиките в региона отбелязаха годишна инфлация от 13 процента или повече

през миналата година, като няколко държави отбелязаха значително по-високо увеличение на цените. За сравнение годишната инфлация в еврозоната бе 8,4 процента", изтъкна Лагард.

Тя алармира още, че геополитическото напрежение може да ускори отслабването на световната търговия.

Също така проблем се явяват нарастващите нива на протекционизъм. През последното десетилетие броят на въведените търговски ограничения се е увеличил десетократно, добави Лагард.

Миналата година търговията, като дял от БВП, бе по-висока от средната за еврозоната в две трети от икономиките на региона.

И докато някои страни, като САЩ, отбелязаха спад на търговията като дял от БВП след пандемията от КОВИД-19, в еврозоната тя достигна рекорден дял през 2022 г.

Заради променящият се геополитически пейзаж, "еврозоната и региона на Източна и Югоизточна Европа и Европа трябва да изградим нова основа за укрепване на устойчивостта", заяви Лагард.

Еврозоната вече е основният търговски партньор за повечето икономики от региона.

"Между 2000 г. и 2022 г. делът на вноса на стоки и продукти от Източна и Югоизточна Европа и Европа към еврозоната се е увеличил от 5 процента до 10 процента", каза още шефката на ЕЦБ.

През миналата година износът от еврозоната към страните от региона достигна дял от 11 процента, почти двойно повече от началото на хилядолетието.

Икономиките от Източна и Югоизточна Европа могат да се възползват от променящите се глобални търговски модели, тъй като компаниите търсят доставчици по-близо до дома, подчерта Лагард.

Паричната политика на ЕЦБ играе важна роля в региона, тъй като еврото е широко използвано,

добави тя. Търсенето на кешови наличности от страните от региона се увеличи след нахлуването на Русия в Украйна.

Лагард засегна и темата за енергийната сигурност на страните от Източна и Югоизточна Европа, както и на ЕС като цяло.

През февруари 2022 г. ЕС е внасяше около 36 процента от необходимия газ от Русия. В рамките на девет месеца този дял спадна рязко - до 13 процента, тъй като

ЕС намали потреблението си на газ и се насочи към вноса на втечнен природен газ.

Според президентът на ЕЦБ "трябва да ускорим усилията си за декарбонизация и увеличаване на нашата енергийна независимост". Ето защо инициативите, които помагат за изграждането на възобновяеми енергийни източници, са толкова важни, обобщи тя.

Атаката срещу Украйна също беше посегателство срещу европейските ценности – каквито се явяват зачитането на международното право и правата на човека.

Ето защо Европа наложи безпрецедентни санкции на Русия и предостави значителна подкрепа на Украйна след инвазията. Към днешна дата

ЕС е предоставил 38,3 милиарда евро икономическа помощ и над 21 милиарда евро военна подкрепа на Украйна,

констатира Лагард.

Натискът за разширяване на ЕС набра скорост в резултат на войната на Русия. Миналата година ЕС предостави на Украйна, Молдова и Босна и Херцеговина статут на кандидатки за присъединяване към Общността.

Въпреки изключително трудната 2022 г., перспективите за региона на Източна и Югоизточна Европа са обнадеждаващи. Съществуват фактори, които могат да бъдат от полза за икономиките от региона в средносрочен и дългосрочен план, като например добре образована работна сила и силните връзки с Европа.

Междувременно изпълнителният заместник-председател на Европейската комисия Валдис Домбровскис, който също говори по време на откриването на конференцията на ЕЦБ, съобщи, че намеренията на Комисията да представи планове как да се използват средствата от замразени руски активи изглежда няма да се осъществят преди края на лятото. Той говори и за различни начини за подпомагане на финансирането на реконструкцията на Украйна.