Един от най-големите! Сбогом, Ел Тел!

Още една легендарна фигура на световния футбол напусна този свят - Тери Венабълс. Добрякът с широка усмивка почина на 80-годишна възраст.

Легендарният специалист беше начело на незабравимото постижение на Англия. Малцина английски мениджъри са били по-обичани от Ел Тел, чийто двегодишен мандат начело на националния отбор завърши с полуфиналите на Евро`96, където "трите лъва" отпаднаха от Германия след изпълнение на дузпи в онзи епичен мач на "Уембли".

Тери Венабълс изгради изключително успешна клубна мениджърска кариера с Кристъл Палас, Куинс Парк Рейнджърс, Барселона, Тотнъм, Мидълзбро (съвместно с Брайън Робсън) и Лийдс.

Освен това има над 500 мача като футболист с екипите Челси, Тотнъм, КПР и Кристъл Палас. В състезателната му кариера най-големият успех на бившия полузащитник е спечелването на Купата на Футболната Асоциация на Англия с "шпорите" през сезон 1966/67.

След като семейството му съобщи, че Венабълс е починал спокойно в съня си след дълго боледуване, много футболисти похвалиха върховните му тактически и управленски умения. Начело на тях беше бившият английски национал от Манчестър Юнайтед - Гари Невил, който сподели за Ел Тел, че "без съмнение е най-технически надареният британски треньор, който някога сме създавали".

Това мнение бе подкрепено и от настоящия национален мениджър Гарет Саутгейт, който пропусна решаващата дузпа срещу Германия.

Той заяви, че Венабълс е "изключителен треньор и мениджър".

"Отличен в тактическо отношение, имаше прекрасен маниер, умееше да се справя с всички - от най-младия играч до най-голямата звезда, каза Саутгейт. - Беше непредубеден, мислеше за бъдещето, наслаждаваше се на живота с пълна сила и създаде блестяща среда с Англия, която позволи на играчите му да проведат един от най-запомнящите се турнири в историята на Англия."

Макар че преди Евро`96 бушуваха спорове относно използването на формацията на "коледната елха" от страна на Венабълс, изненадващото унищожаване на Нидерландия с 4:1 в груповата фаза заглуши всички съмняващи се и накара нацията да повярва, че футболът наистина се завръща у дома.

На следващия ден Дейвид Лейси написа в "Гардиън", че това е едно от най-великите представяния на Англия.

"Беше като Елайза Дулитъл, която внезапно открива аспирациите си, казва той. - Всъщност нидерландците отправиха повече удари към вратата, но английските "залпове" спечелиха най-славната победа, виждана на "Уембли" от финала през 1966 г. насам".

Венабълс постига забележими успехи и в клубната игра, водейки Кристъл Палас и Куинс Парк Рейнджърс в тогавашната Първа дивизия (сега Висша лига), преди да се премести в Испания, където през 1986 г. слага край на 11-годишната суша за титла на Барселона и си спечелва прякора. По-късно печели Купата на Англия с Тотнъм през 1991 г.

През 1997 г. той извежда Австралия на ръба на класирането за Световната купа за първи път от 24 години, но отпада от Иран след 0:2 и 2:2.

Гари Линекер, който беше футболист под ръководството на Венабълс в Барселона и Тотнъм, споделя: "Най-добрият, най-иновативният треньор, за когото съм имал привилегията и удоволствието да играя. Но той беше много повече от велик мениджър. Беше енергичен, очарователен, остроумен, приятел. Той ще ни липсва изключително много".

Извън терена Венабълс често беше в полезрението на обществеността. През 70-те години на миналия век той е съавтор на популярните детективски романи "Хейзъл" заедно с Гордън Уилямс. Притежаваше и Скрайбс Уест - частен клуб за членове в Кенсингтън, който използваше като офис и караоке бар, както и за забавление на избрани журналисти.

Но противоречията също са били чести посетители. През юни 1993 г. в "Олд Бейли", по време на съдебно дело между Венабълс и тогавашния бос на Тотнъм - Алън Шугър, думата "bung" за първи път навлиза във футболния език. Това се случва, след като Шугър заявява пред съда, че Венабълс му е казал, че трансферът ще се осъществи по-бързо, ако на тогавашния мениджър на Нотингам Форест - Брайън Клъф, бъде даден кафяв плик с пари в бензиностанция на магистралата.

Докато последвалото разследване изисква само един скалп - този на мениджъра на Арсенал Джордж Греъм - Венабълс се връща в съда през октомври 1996 г., където му е наредено да свали всички останали копия на автобиографията си и да плати £100 001 обезщетение на Шугър след дело за клевета. Венабълс обявява победа независимо от това, че повечето от книгите вече са продадени.

Скоро след това на Венабълс е забранено да бъде директор на компания за седем години след дело на Министерството на търговията и промишлеността, което е свързано с предполагаемото лошо управление на треньора на четири компании, включително Скрайбс Уест и Тотнъм.

Въпреки това той остава обичан от футболните фенове заради своята марка прогресивен и изключително забавен футбол, който далеч изпреварва времето си.

Венабълс е и талантлив играч, който има 526 участия и печели Купата на Лигата с Челси и Купата на Англия с Тотнъм, както и две повиквателни за националния отбор.

След като се оттегля от футбола, той се премества за постоянно в Испания, където заедно със съпругата си Ивет управлява хотел и ресторант в Аликанте.

В изявление семейството на Венабълс заяви, че е "напълно съкрушено от загубата на един прекрасен съпруг и баща, който почина мирно след дълго боледуване. Бихме искали да помолим за уединение в този невероятно тъжен момент, за да ни позволите да скърбим за загубата на този прекрасен човек, който бяхме толкова щастливи да имаме в живота си".