Една четвърт от българчетата не ходят на почивка заради липса на средства

Близо една четвърт от децата (23,1%) не могат да си позволят почивка извън дома поне една седмица в годината (включително празници със семейството, гостуване при роднини, приятели, организирана почивка от училището и т. н.). Екипировка за игри навън (колело, ролери, кънки и др.) не могат да си позволят 21,2%, а редовни занимания като плуване, свирене на музикален инструмент, участие в младежки организации и др. - 18,8% от децата. Това става ясно от статистика на НОИ.

Според методологията на Евростат децата имат нужда от 13 основни неща за нормален живот. Данните на НСИ показват, че в страната ни делът на децата с материални лишения (лишени от поне един от 13 показателя) е 28,6%, а за 2,2% от тях нито една потребност не може да бъде удовлетворена поради финансови причини.

Над 13% от децата нямат образователни игри за занимания на закрито, 13,5% от децата са лишени от книги, подходящи за възрастта им, над 8 на сто от децата не могат да празнуват рождения си ден и именния си ден поради финансови причини, а 6,8% от децата дори нямат подходящо място за учене или писане на домашни.

Възможността да се осигурят определени потребности на децата се различава в зависимост от етническата принадлежност. Делът на децата с материални лишения (лишени от поне един от 13 показателя) е 18,5% за българската етническа група, 30,2% за турската етническа група и 77,7% за ромите. Нито една потребност (ограничения за всички 13 показателя) не може да бъде осигурена за за 0,7% от българската етническа група, за 0,6% от турската етническа група и за 10,5% от ромите.

Образованието и професията на родителите са важен фактор за бъдещото развитие на децата. По-високото образование дава възможност за по-широк достъп до пазара на труда и съответно до по-висока заплата. Седем от десет деца (72,5%), чиито родители са с начално или без образование, живеят в бедност. Приблизително 10 пъти по-малко, или 7,1%, са децата, чиито родители са с висше образование и живеят в риск от бедност.

Делът на бедните сред работещите хора във възрастовата група 18-64 години нараства спрямо предходната година с 0,4% и през 2024 г. достига 12,1%, обявиха от НСИ. В групата на бедните влизат над 10 на сто от работещите на пълно работно време, както и близо 30 на сто от тези на непълно работно време.

Основният фактор, увеличаващ риска за попадане в групата на бедните за преобладаващата част от населението е участието им на пазара на труда, но и много работещи хора са под линията на бедност. Делът на бедните на възраст над 18 години е най-висок сред безработните (58,7%), като рискът от бедност при безработните мъже е по-голям в сравнение с безработните жени.

Образованието оказва съществено влияние върху риска от бедност при работещите хора. Най-голям е делът на работещите бедни с начално и без образование - 56,3%. С нарастване на образователното делът на бедните сред работещите намалява почти два пъти за хората с основно образование и пет пъти за тези със средно образование. Делът на работещите бедни с висше образование е най-нисък - 4,8%.

Оценките на бедността в зависимост от типа на домакинството показват, че най-висок е делът на бедните сред домакинствата от двама възрастни с три или повече деца (47%) и от един родител с деца (40%). При живеещите сами хора над 65 години делът на бедните е над 40 на сто, докато при живеещите сами хора под 65% бедните са 23,7%.

Сред бедните от българската и турската етнически групи преобладават пенсионерите (съответно 45,9% и 34,2%), докато при ромите най-висок е делът безработните (32,9%).