Една трета от премиерите в Третата българска държава са били и външни министри

В историята на служебните правителства Главчев ще бъде вторият, който е и външен министър след Марин Райков

Актуални новини
16:00 - 22 Април 2024
2472
Една трета от премиерите в Третата българска държава са били и външни министри

От началото на Третата българска държава двата поста са съвместявали Васил Радославов, Александър Малинов, Александър Стамболийски, Кимон Георгиев, Богдан Филов и др. От днес и служебният премиер Главчев ще съвместява двете длъжности.

Тази възможност вече породи редица коментари, че подобно съвместяване на длъжности било странно и едва ли не премиер и външен министър едновременно е бил само Васил Коларов през далечната 1946 г.

Оказва се, че това не е така.

Двата поста съвместяваше в началото на работата си като министър-председател проф. Любен Беров през 1993 г. Служебен премиер и външен министър бе и Марин Райков в по-ново време - през 2013 г.

Но във времето на Царство България преди 1944 г. това е била доста разпространена практика. Цели 19 премиери са били и министри на външните работи и на вероизповеданията, както се е казвал тогава постът.

И външни министри са били последните трима министър-председатели преди 9 септември 1944 г. - Богдан Филов, Иван Багрянов и Константин Муравиев.

Съвместяването на двата поста е било нещо обичайно във времето след преврата от 19 май 1934 г. и важи за Кимон Георгиев и Георги Кьосеиванов. Но и преди тази дата премиерът Никола Мушанов е бил и дипломат №1. Както и реформаторът Александър Стамболийски и управлявалият след 9-юнския преврат проф. Александър Цанков.

Александър Малинов, Васил Радославов и Иван Евстатиев Гешов - видни фигури от българския политически живот по време на Балканските войни и Първата световна война, също са били едновременно премиери и външни министри.

Прославеният военен ген. Рачо Петков, който два пъти е бил премиер, е бил и ръководител на дипломацията.

В края на ХIХ, в зората на Третата българска държава пък двата поста съвместяват Драган Цанков и Казимир Ернрот.

В историята на служебните правителства на България  Димитър Главчев ще бъде вторият служебен премиер и служебен министър на външните работи едновременно в най-новата политическа история на България.

В първото изобщо в историята на страната ни служебно правителство - това с премиер Ренета Инджова /управлявало от 17 октомври 1994 до 25 януари 1995/, постът на премиер не се съчетава с този на служебния министър на външните работи. Тогава напълно безпартийният Иван Станчов заема поста за времето на служебния кабинет.

Във второто служебно правителство - на Стефан Софиянски, управлявало от 12 февруари 1997 до 21 май 1997 г., премиерът и министърът на външните работи също са различни. Тогава служебен външен министър е Стоян Сталев, също безпартиен.

В третото служебно правителство под ръководството на Марин Райков, назначено след подадената оставка на кабинета „Борисов“ в отговор на антимонополните протести в страната и след провалените 3 опита за съставяне на правителство, се въвежда практиката на съчетаване на поста на служебния премиер и на служебния министър на външните работи. В кабинета "Райков", управлявал страната от 13 март 2013 до 29 май 2013 г., за министър на външните работи е назначен също Марин Райков.

Следва служебното правителство на Георги Близнашки, където практиката премиерът да е и външен министър, е прекратена. Кабинетът на Близнашки управлява от 6 август 2014 до 7 ноември 2014 г., като там за служебен външен министър е назначен Даниел Митов, тогава от "Движение "България на гражданите".

Правителството на Огнян Герджиков е деветдесет и петото правителство на Република България, и пето служебно в историята на страната ни. То е назначено на 27 януари 2017 г. от президента Румен Радев, и управлява до 4 май 2017 г. В него външен министър е Ради Найденов.

Първото служебно правителство на Стефан Янев е и шестото служебно. То е назначено от президента Румен Радев и действа в периода 12 май – 16 септември 2021 г., като на 14 септември 2021 година става най-продължително управлявалото служебно правителство в българската история, надминавайки продължителността на това на епископ Климент през 1879 – 1880 година. В него премиерът също не е министър на външните работи - на поста в МВнР е назначен безпартийният Светлан Стоев.

Във втория кабинет на Стефан Янев Светлан Стоев отново е назначен като служебен външен министър. Второто служебно правителство на Янев действа от 16 септември 2021 г. до 13 декември 2021 г., назначено от президента Румен Радев.

Първото служебно правителство на Гълъб Донев е стотното правителство на Република България и осмото служебно след 1990 г. То е назначено на 2 август 2022 г. с указ № 215 на президента Румен Радев и е най-дълго управлявалото служебно правителство (185 дни). На 3 февруари 2023 г. с е разпуснато от президента. В него поста на служебен министър на външните работи заема Николай Милков.

Милков продължава работата си начело на МВнР и във второто служебно правителство на Гълъб Донев (и девето служебно в най-новата история на страната). То управлява от 3 февруари 2023 до 6 юни 2023 г.

Така в 10-ото служебно правителство в историята на страната - на Димитър Главчев, назначено от президента Румен Радев, служебният премиер ще заема и поста на външен министър.

Иначе, в световната история - не в служебни, а в редовни кабинети, само в три държави по света - Фиджи, Самоа и Катар,

постът на премиера и този на външния министър се заемат от един и същи човек.