Ефросина Сеизова, дарила стипендии на студенти-журналисти: Мечтаех да бъда журналист

Церемонията “Достойните българи” е едно от най-красивите събития, на които съм присъствала в целия си живот. Заслужих честта да бъда номинирана, защото дарих 40 000 лева за стипендианти във Факултета по журналистика към Софийския университет в памет на отишлата си без време моя дъщеря Биляна Рачева, която беше журналистка. Връчи им ги журналистът Емил Янев, който е много свързан с моето семейство.

Това заяви Ефросина Сеизова, която бе отличена като достоен българин за големия жест, който направи към Факултета по журналистика и студентите.

Държах да ги дам тъкмо на Факултета по журналистика, защото всъщност целият ми живот мина под знака на тази професия. Моят баща - Васил Сеизов, в миналото беше известен журналист - редактор във в. “Зора”, 7 години кореспондент във Варшава за Балканите на Хърватската телеграфна агенция, носител на много награди.

Аз също мечтаех да бъда журналистка, но след като беше съден от Народния съд, той ме спря: “В режим, в който има диктатура, не можеш да се чувстваш свободен журналист”. Затова станах преподавател в Консерваторията.

Двамата първи лауреати на стипендията са отличните студенти Ирена Петрова и Джем Юмеров.

Покойната ми дъщеря Биляна Рачева обаче наследи професията на дядо си. Беше зам. главен редактор на списанието Тв+, чийто главен редактор беше Емил Янев. Биляна научи много от него, а и той много ѝ помагаше.

Целият живот на баща ми беше преминал в борба за доказване на българския произход на македонците. Заведе ме като 11-годишно дете с колата в Скопие, влязохме с войската. Беше месец май 1941 г.

Тогава на площада видях усмихнати хора с букети, които с нетърпение очакваха българите освободители. Сред тях приятели на татко, разкошни хора, интелектуалци, които живееха в Македония, но впоследствие бяха жестоко избити в сръбския лагер “Голи Оток”. И онези възгласи, които сега чувам да скандират по улиците на Скопие по телевизията “Бугарски фашистицки окупатори!”, да знаете, че изобщо не е вярно. Защото още помня как навремето посрещаха татко, какви интервюта бяха.

У дома какви личности идваха! Симеон Радев - журналист, писател и дипломат, идваше на гости при татко със съпругата си. Тате срещаше мен и приятелите ми със Серафим Северняк, Иван Радоев, Петър Динеков, Георги Джагаров.

Много близък негов приятел беше писателят Димитър Талев - всички в компанията им го наричаха Димча Талев.

Татко беше и много добър личен приятел с бъдещия патриарх Кирил. Били са заедно, когато България е спечелила Балканската война, а после откриват българска гимназия в Ниш - нещо, на което известният телевизионен водещ Ники Кънчев посвети цяло телевизионно предаване.