ЕК ни изплющя нов шамар – няма осъдени за корупция

Поредният звучен шамар за България ни изклющя Европейската комисия (ЕК) с новия си доклад за върховенството на закона, представен в Люксембург в сряда.

Този инструмент замени Механизма за сътрудничество и проверка, ползван години наред и сега докладите засягат всички страни от съюза. Изводите за България обаче са все същите. В последния доклад се посочва, че у нас все още липсват присъди за корупция по високите етажи на властта. Не са достатъчни и действащите правила за прозрачност в собствеността на медиите, отчита комисията.

Оглушки

Критиката за липса на присъди за корупция е пeрманентна. На българските управляващи обаче този проблем отдавна не им прави впечатление. Преди години все пак се изготвяха някакви планове и се обещаваха действия. Сега обикновено се отчита, че докладът е реалистичен и всички търсят положителните постижения, които също се описват.

Друг сериозен проблем, който ЕК посочва, е липсата на механизъм за контрол на главния прокурор. По тази тема също се бездейства от години. Последното правителство на ГЕРБ имаше доста екзотични идеи и предлагаше главният прокурор да се разследва от негов заместник. Това предложение бе определено като противоконституционно от Конституционния съд. Сегашното правителство предлага шефът на държавното обвинение да бъде разследван от специално посочен за целта съдия. Тази промяна вероятно няма да бъде приета, ако се стигне до нови избори.

Бъдещето на Висшия съдебен съвет също е повод за притеснение, посочва комисията. При липсата на работещ парламент няма как да бъде избрана политическата квота в кадровия орган, което поставя под заплаха работата на следващия състав. И съдиите, и прокурорите вече избраха своите нови представители. Не е ясно обаче как ще заработи съветът, ако няма избор от страна на парламента.

Концентрация

Един от най-сериозните проблеми, посочени от комисията, е концентрацията на медийната собственост. Този риск съществува и в други страни, но у нас е особено ясно изразен.

Създадена е класация за сериозността на риска в тази област. В нея са обособени пет нива като България, Гърция, Унгария, Малта, Полша, Румъния и Словения са страните с най-висок риск.

Комисията посочва, че националните медийни регулатори играят сериозна роля при опазването на плурализма. Наскоро Съветът за електронни медии (СЕМ) отложи избора на генерален директор на БНТ, след което се появиха подозрения, че това са прави в услуга на сегашния шеф Емил Кошлуков, избран по времето на ГЕРБ.

Препоръки

Комисията препоръчва в България да се избягва командироването на магистрати – процес, считан за порочна практика от години. Чрез него съдии, прокурори и магистрати лесно могат да бъдат държани в зависимост чрез заплаха, че ще загубят работата си и ще бъдат пратени на друго място. Препоръчва се също прилагане на мерки за проверка на почтеността на полицаите и служителите в съдебната система.

Докладът на ЕК показва положителната оценка за свършеното от кабинета, смята Кирил Петков

Докладът на Европейската комисия показва положителната оценка за свършеното от кабинета за последните седем месеца, но и факта, че все още предстои много работа и са необходими силна воля и усилия по отношение продължаване на борбата с корупцията. Това заяви премиерът в оставка Кирил Петков по повод годишния Доклад за върховенството на закона на Европейската комисия, съобщиха от пресслужбата на Министерския съвет.

„В продължение на твърде много години хората в България трябваше да гледат как корупцията задушава икономическото развитие на страната. Всеки ден изпитваме на собствен гръб как корупцията застрашава живота със зле изградена инфраструктура и неглижирани проверки за безопасност; когато корупцията завладее държавните институции, те обслужват отделни личности, а не обществото; корупцията подкопава демокрацията и правото на хората да определят собствената си съдба“, смята министър-председателят.

Комисията оценява високо политическата воля на правителството за решаване на ключовите проблеми, идентифицирани в първите два доклада по Механизма за върховенство на правото и за изпълнение на международните ангажименти на страната ни. В доклада се подчертава изрично, че реформите в Плана за възстановяване и устойчивост – в т.ч. повишаването на отчетността и отговорността на главния прокурор и въвеждането на съдебен контрол върху отказа на прокуратурата да образува наказателно производство са насочени за преодоляване на дългогодишните опасения, посочени в предишните издания на Доклада за върховенството на правото и по Механизма за сътрудничество и оценка.

ЕК ни казва, че безотчетността на главния прокурор предизвиква тревога. В документа е записано, че липсата на възможност за ефективно разследване на обвинител номер едно е дългосрочен проблем. Той е констатиран не само от ЕК, но и от Европейския съд по правата на човека и Съвета на Европа. Правомощията на главния прокурор и позицията му във Висшия съдебен съвет засилват влиянието му и в двете институции. Будят тревога и структурата и работата на Висшия съдебен съвет. В доклада се изтъква и продължаващата вредна практика за командироване за продължително време на прокурори и съдии, вместо да се организират конкурси за редовни назначения. ЕК продължава да очаква резултати от борбата с корупцията по високите етажи на властта и преодоляване на политическото влияние над медиите. Комисията подчертава, че все още няма достатъчно на брой окончателни присъди за корупция по високите етажи.

В същото време, ЕК отчита желанието на правителството да въведе ефективен механизъм за отчетност и отговорност на главния прокурор и неговите заместници. Положително се оценява и ангажимента на правителството за сътрудничество със Съвета на Европа и Венецианската комисия преди внасянето на съответните законодателни изменения в Народното събрание. В доклада се отбелязва и ангажиментът на правителството да въведе преглед на всички откази на прокурори да образуват досъдебно производство.

Отчетено е и решението на Народното събрание за закриване на специализираните съд и прокуратура. Според ЕК, предвидената процедурата за преназначаване осигурява достатъчно гаранции за защита на независимостта на съдебната власт.

По темата антикорупция, докладът отчита планираната реформа на Комисията за противодействия на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество (КПКОНПИ), включително разделянето ѝ на две комисии, както и предложените от правителството мерки за борба с корупцията на всички нива в държавната администрация и съдебната система. Отчетено е, че през март 2022 г. България е прекратила режима за даване на българско гражданство срещу инвестиции, за което е била многократно критикувана в миналото.

По отношение на медийната свобода, ЕК констатира, че за изминалата година професионалната среда на журналистите леко се е подобрила, като представителите на медиите са имали възможност да се изразяват по-свободно в сравнение с преди. Въпреки това въпросът с прозрачността на собствеността в медиите продължава да буди сериозни притеснения.

С позитивен знак е отбелязано подобряването на законодателния процес с приемането на изискването всички законопроекти да се внасят в Народното събрание заедно с мотиви и предварителна оценка на въздействие, съобщават от Министерския съвет.