ЕК очаква 4,6% инфлация, 5% бюджетен дефицит и 33% държавен дълг в България през 2026 г.
Високите цени на енергията и услугите ще продължат да поддържат инфлацията над желаните нива
Икономиката на ЕС се представя по-добре от очакваното през първите три тримесечия на 2026 г. и се очаква да продължи да расте през следващите години въпреки по-силния и устойчив инфлационен натиск и по-затегнатите условия за финансиране. Това се посочва в доклад на Европейската комисия.
Според есенната икономическа прогноза на ЕК за 2026 г. реалният БВП на ЕС ще нарасне с 1,4% през 2026 г., което е повече от предвиденото в пролетната прогноза. Очаква се растежът да остане на равнище от 1,4% през 2027 г. и да се ускори до 1,5% през 2028 г.
Подобна тенденция се очертава и в еврозоната, където реалният БВП се очаква да нарасне с 1,2% през 2026 г. и 2027 г. и с 1,3% през 2028 г.
Предвижда се годишната инфлация в ЕС да достигне 3,3% през 2026 г. и 3,2% през 2027 г.
- значително над очакваните през пролетта стойности, преди да се понижи до 2,3% през 2028 г. Подобна тенденция се очаква и в еврозоната, където инфлацията се прогнозира да достигне 3,2% през 2026 г. и 3,1% през 2027 г., след което да спадне до 2,1% през 2028 г.
По отношение на България се очаква реалният растеж на БВП да остане устойчив през 2026 г. (2.7%), подкрепен от силното вътрешно търсене. Предвижда се растежът да се забави през 2027 г. и 2028 г. (съответно до 2.1% и 2.3%), тъй като по-високите цени оказват натиск върху потребителското търсене, растежът на заплатите се забавя, а инвестициите се понижават (спад с 0,9% през 2027 г. след ръст от 2,9% през 2026 г.) след пика на разходите, подкрепени по Механизма за възстановяване и устойчивост през 2026 г.
Под влияние на високите цени на енергията и услугите, се очаква инфлацията да остане висока през 2026 г. (4,6%) и първата половина на 2027 г. (3,9% средногодишно за 2027 г.), преди впоследствие да се забави (до 3,3% през 2028 г.).
ЕК счита, че българската икономика е запазила силен темп на растеж през първата половина на 2026 г., подкрепен от увеличеното потребление на домакинствата. Същевременно високият внос, стимулиран от вътрешното търсене, е оказал отрицателно влияние върху икономическия растеж.
През следващите две години се очаква потреблението да се забави заради по-слабото увеличение на реалните доходи, високата инфлация и по-умерения ръст на заплатите в държавния и частния сектор.
Инвестициите също ще отслабнат през 2027 г. след приключването на финансирането по Механизма за възстановяване и устойчивост, преди да се възстановят през 2028 г.
Комисията прогнозира спад на износа на стоки и услуги през 2026 г. заради слабия растеж в туристическия сектор и забавянето на износа на автомобили и други инвестиционни стоки. Очаква се износът да се възстанови през 2027 и 2028 г., макар да остават рискове, свързани с автомобилната индустрия.
Високите цени на енергията и услугите ще продължат да поддържат инфлацията в България над желаните нива. Поскъпването на енергийните суровини вследствие на конфликта в Близкия изток вероятно ще окаже влияние върху потребителските цени и през 2027 г.
Допълнителен натиск идва от увеличаващите се разходи за труд и енергия в сектора на услугите. По-високите енергийни цени ще се отразяват и върху храните, макар ефектът да бъде частично ограничен през 2027 г.
ЕК предупреждава, че въвеждането на новата европейска система за търговия с емисии ETS2 през 2028 г. ще добави около 0,7% към общата инфлация в България поради очакваното поскъпване на енергията, което впоследствие ще се отрази и върху цените на услугите и храните.
Прогнозата за пазара на труда е допълнително забавяне на растежа на възнагражденията.
След увеличение от 14,1% през 2024 г., компенсацията на един нает е нараснала с 5,8% през 2025 г. Тенденцията към по-умерен ръст ще продължи и през прогнозния период.
Безработицата ще остане сравнително ниска, като се очаква да бъде 3,4% тази година и 3,5% през 2027 и 2028 г. Недостигът на работна ръка в ключови сектори обаче ще се запази заради демографските проблеми и намаляващото население в трудоспособна възраст.
Най-сериозното предизвикателство пред публичните финанси остава нарастващият бюджетен дефицит. Европейската комисия прогнозира той да достигне 5% от БВП през 2026 г. при 4% през предходната година.
Основните причини са увеличените разходи за пенсии, заплати в публичния сектор, общински инвестиционни проекти и субсидии. Допълнително влияние оказва и предвиденото индексиране на възнагражденията с 5%.
Комисията предупреждава, че съществува риск дефицитът да се окаже по-висок при евентуална статистическа ревизия на данните за 2026 г.
През 2027 г. се очаква бюджетният дефицит временно да намалее до 4% от БВП. Подобрението ще бъде подкрепено основно от мерки за увеличаване на приходите, включително едногодишен данък върху свръхпечалбите в определени сектори, по-високи постъпления от ДДС и акцизи и увеличаване на минималния и максималния осигурителен праг.
Планираното повишаване на прага за задължителна регистрация по ДДС и два нови пакета от данъчни облекчения обаче ще окажат отрицателно влияние върху приходите.
Предвижда се разходите за отбрана да нараснат заради планирани доставки на военно оборудване, а разходите за пенсии ще продължат да се увеличават вследствие на автоматичното им индексиране.
Европейската комисия предупреждава, че подобрението на бюджетното салдо през 2027 г. ще бъде временно.
След изтичането на едногодишния данък върху свръхпечалбите дефицитът отново ще се увеличи до 4,8% от БВП през 2028 г.
Причината е трайната тенденция държавните разходи да нарастват по-бързо от приходите при липса на структурни мерки за укрепване на бюджетните постъпления.
Държавният дълг също ще продължи да се увеличава - от 29,9% от БВП през 2025 г. той се очаква да достигне 33% през 2026 г., 35% през 2027 г. и 37,7% през 2028 г.
Основните фактори за нарастването му са продължаващите високи бюджетни дефицити и увеличаващите се разходи за лихви.