ЕКСКЛУЗИВНО: Какво (и колко) пият руските лидери?

Сталин кърка коняк, Хрушков се налива с водка, Путин е трезвеник

През ключалката
22:37 - 10 Декември 2021
10309
ЕКСКЛУЗИВНО: Какво (и колко) пият руските лидери?

„Руска водка, черен хляб, сельодка…“ Така звучи рефренът на една популярна руска песен. Мнозина знаят каква колосална роля е изиграл алкохолът в руската история и нейните драматични обрати, но не по-малко интересен е фактът какви напитки са обичали руските и съветските лидери и как тяхната култура на пиене е влияла на вземането на съдбоносни решение. Лента.ру разказва за предпочитанията на ръководителите на Русия, започвайки от царско време до наши дни.

За тези години отношението към чашката на руските лидери коренно се промени. Дори преди време журналистите констатираха: „най-накрая хората във властта престанаха да обсъждат деловите въпроси на бутилка коняк“. Днес държавните мъже в Русия престанаха да злоупотребяват със спиртни напитки, а за елита на страната трезвостта се превърна в норма. 

Царски времена

Алкохолните напитки са били неизменна част от живота на руските управници от момента на образуването на държавата, пише Лената.ру. Според историци върху княжеските маси винаги имало вина, докарани от Византия. Но основната алкохолна напитка тогава била медовината. В Лаврентиевските летописи се срещат описания на пирове, по време на които управниците и техните приближени солидно са се черпели и дори често прекалявали с алкохола. За съжаление днес никой няма представа какви на вкус са били тогавашните спиртни напитки, известно е само, че угощенията са били пищни, дори разточителни, но се организирали сравнително рядко. В края на XVII век върху царските трапези започнали да се появяват руски вина.

Смята се, че първите държавни лозя са били посадени в Астрахан през 1613 г., но първата пратка местно вино се отправила към царския двор едва 40 години след това. По време на Алексей Михайлович Романов виноделието започнало да се развива по поречието на р. Дон, а при Петър Първи – край Азовско море и долината Терека. Основната конкуренция на руските вина били германските, които се внасяли в големи количества, както и пивото и медовината.

През XVIII столетие в порциона на царете навлязъл твърдият алкохол в лицето на водката и т.нар. наливки. Става дума за дестилати от зърно, подправки и различни плодове. Първите опити за варене на водка датират от 15-и век, но дълго време спиртните напитки се използвали не за пиене, а за изготвяне на лекарствена препарати. През 19-и век и особено след Отечествената война през 1812 г. руските царе отново се върнали към виното. През първата половина на столетието на голяма популярност сред коронованите особи се радвали шампанското, рейнският рислинг, Бордото и Бургундия. В онези времена се появила известната и до днес марка руски вина „Абрау-Дюрсо“.

По-късно в началото на миналия век при Николай Втори шампанизираните вина от тази марка станали любими за обитателите на царския двор и по нищо не отстъпвали по вкусови качества на вносните – навярно защото се правели от французи. Съдейки по съхранилия се инвентар, в онези години в погреба на великата княгиня Мария Павловна е имало солидни запаси от бутилки с Шато Икем, Кло Вужо, Шато Палмер, Кос д'Естурнел, Шато Талбот, Шато Монтроз, Шато Латур, немски рислинг, както и цяла колекция вина от Кубан, Дон и Кавказ, Бесарабия и Ташкент. С други думи в царския дом имало всичко, известно тогава на европейския пазар, като това положение се съхранило до революцията през 1917 г.

 По пътя към светлото бъдеще

За разлика от коронованите особи съветските лидери не са се отличавали с някакъв изискан вкус към алкохолните напитки. Ленин например не обичал вино и не пиел твърд алкохол, за сметка на това обожавал бирата, която замезвал с сушена риба и слабо осолена пъстърва. Сталин пък страдал от стомашни киселини и затова изпитвал видима симпатия към полусладките грузински вина, като според различни източници любимата му марка била «Киндзмараули».

Съдейки от спомените на Молотов обаче, от всички напитки Йосиф Висарионович най-много обичал коняка. „Когато пийнеше, ставаше видимо весел и задължително пускаше грамофона… Понякога пеехме песни, дори белогвардейски“, пише в мемоарите си съветският държавен деец. Наследникът на Сталин Никита Хрушчов пък наблягал на водката и не обичал вино, пише още агенцията. За разлика от него Леонид Брежнев отдавал предпочитанията си на кабернето, произведено в краснодарското село Мисхако, където участвал в отбраната по време на войната. Бившият съветски лидер обичал и към молдовските  вина, към които се пристрастил в Кишинев. С годините обаче все повече наблягал на различни тинктури и най-вече на „Зубровка“. В последните години на Брежнев приближените му хора започнали да разреждат напитките му с чай.

Въпреки битуващото мнение, във висшето партийно ръководство на СССР публичното пиене не било на почит. Ленин, Трлоцки, Берия, Маленков и Микоян, например, употребявали алкохол твърде рядко. През 30-те години на миналия век в Кремъл било недопустимо да се влезе в нечий кабинет и да се предложи почерпка посред бял ден. Партийният елит пиел предимно вкъщи и на вилите си. По време на официалните банкети хората от близкото обкръжение на Сталин пък често сервирали вместо вино разреден с вода сироп.

Хрушчов бил любител на чашката, но на официалните приеми винаги използвал специална чаша за водка с двойно дъно. Отстрани изглеждало, че тя е пълна, но там в действителност имало само няколко капки от спиртната напитка. Историци обясняват, че  банкетите в Кремъл през цялата съветска епоха са изобилствали от разнообразни алкохолни напитки. Залезът на комунизма съвпадна с последната голяма антиалкохолна кампания на първия и последен президент на СССР Михаил Горбачов. Сухият режим тогава засегна и висшите чиновници, на които се сервирали само безалкохолни напитки и леки вина. Недоволството на властимащите обаче принудило Горбачов да върне в Кремъл кубанските, молдовските, кримските и грузинските вина, арменските коняци и разбира се, руската водка.

 Елцин беше известен пияндур, Путин е трезвеник

Първият руски президент Борис Елцин се славеше със своето поведение пред публика. Покойният вече държавник често се появяваше почерпен на официални мероприятия и срещи, което водеше до конфузни ситуации. На множество телевизионни кадри се вижда как той в нетрезво състояние едва се държи на крака, като на охраната му често се налагаше да го придържа, за да не падне.

В края на август 1994 г. по време на официалната си визита в Германия видимо пийнал Елцин въодушевено дирижира военен оркестър, а преди това изпя песента „Калинка”. Две години по-късно на предизборен концерт в Ростов на Дон екслидерът се изяви на сцената като танцьор. Бившият вицепремиер на Крим Летун Базазиев разказва как през 1992 г. по време на вечеря с президента на Казахстан Нарсултан Назарбаев в Ташкент пияният Елцин започнал в такт да удря себе си и домакина си по челото с две дървени лъжици.

Действащият президент Владимир Путин е пълна противоположност на предшественика си. Държавният глава изключително рядка се появява пред публика с чаша в ръка – това се случва предимно на новогодишните приеми, или пък на някоя среща в регионите на страната. Пред обективите Путин е вдигал наздравици с шампанско, водка и бира. От кухнята на Кремъл разкриват, че понякога на вечеря президентът си позволява чаша бяло или червено вино.