Експерт: Цената на тока от въглища е 6 пъти по-висока от козлодуйския
Може да е по-изгодно да внася по-евтина електроенергия от съседните държави, смята Мартин Владимиров от Центъра за изследване на демокрацията
Договореностите на правителството с протестиращите енергетици и миньори противоречат на европейските регламенти и са неизпълними. Това каза пред БНР Мартин Владимиров, директор на програма "Енергетика и климат" към Центъра за изследване на демокрацията.
Според него правителството осъзнава това и се опитва да подведе обществото и минния отрасъл, като дава празни надежди, че може да се въведе механизъм за субсидиране на въглищните централи и след 2025 г., когато тези помощи официално стават незаконни спрямо директивата на ЕС за индустриални емисии.
По думите на Владимиров изтеглянето на териториалните планове, които бяха внесени на 30 септември в ЕК,
ще ни коства загубата на още 500 млн. евро:
"Не може да има само наливане на средства в регионите, без да има промяна, трябва да има някаква трансформация. Ако тя не е обещана, няма как ЕК да одобри тези планове. В последния им вариант, внесен преди дни в ЕК, има такава".
В момента въглищната електроенергия е 6 пъти по-скъпа от тази от АЕЦ "Козлодуй" и 2 пъти по-скъпа от реалната цена на пазара на ток,
подчерта Мартин Владимиров и прогнозира:
"Ако се затворят въглищните електроцентрали, най-вероятно
цената на тока ще се понижи с 20-25%,
както прогнозираме в последния доклад на ЦИД".
За България може да е по-изгодно да внася по-евтина електроенергия от съседните държави, особено зелена енергия, отколкото произведената от ТЕЦ-овете на въглища:
"Пазарът на електроенергия в Европа е интегриран и ние сме част от него.
За разлика от петрола и газа - електрическите потоци не спират на границата. Те се преориентират на базата на пазарни тенденции.
Ако в съседните ни държави се произвежда ток на по-ниска цена, а у нас има недостиг на електроенергия, то търговците ще изнесат този ток за България и цената на пазара тук ще намалее".
Според Владимиров проблемът на политиката за енергиен преход в България е, че се опитва
да брани икономическите интереси на една малка група олигархични кръгове,
а не се концентрира върху социално-икономическите аспекти на този преход.
Той беше категоричен, че енергийната стратегия на България до 2050 г. не трябва да включва "мегаломански проекти" като строителство на 2 нови ядрени блока, които "просто не ни трябват".
"Всички анализи показват, че енергийната система е устойчива и няма нужда от нови базови мощности".
