Карлос Насар: Желанието ми е да се състезавам за България, но...

С Федерацията имаме разбирателство по някои въпроси, но по други - не, заяви нашият шампион

Спорт
15:42 - 20 Ноември 2025
2802
Карлос Насар: Желанието ми е да се състезавам за България, но...

Олимпийският първенец от Париж 2024, трикратен европейски (2023, 2024, 2025) и трикратен световен шампион (2021, 2024, 2025) във вдигането на тежести - Карлос Насар, обеща да увеличава колекцията си и подчерта, че има медали "за всички" - за майка си, баба си и на видни места в офиса си.

Той коментира предложенията от Бахрейн и посочи своя фаворит за нов президент на Българската федерация по вдигане на тежести - Асен Златев. Естествено, Насар обсъди още куп интересни и актуални теми около своя живот и професионален път.

"Липсва ми един от Световното, но следващият път ще се реванширам. Държа ги в офиса си, аз се гордея с тях. Обичам да ги виждам постоянно. Имам медали и вкъщи, имам при майка ми и баба ми. Имам медали за всички. Мога да си направя и музей вече, имам доста състезания. Печелил съм и Световна купа и Гран при, а не само европейски, световни и олимпийски.

Естествено, че олимпийската титла ми е най-ценна, аз я бях обещал и я посветих на покойния ми треньор. Имах много трудности на това Световно, имах малко време в изхвърлянето и може да се каже, че в конкуренцията на иранците се получи така, че това ми е най-трудната титла. Те действаха групово срещу мен, обаче греда за тях.

Правя всичко възможно да продължа да се състезавам в България, това е моето желание. Няма от какво да се притесняват хора. Ако обаче бъда възпрепятстван от собствената си федерация, аз трябва да си продължа кариерата. Ако не ми се заплаща дължимото, ако имам затруднения с правата си като състезател - то това са най-елементарни неща. Това би било възпрепятстване. По някои въпроси имаме разбирателство, но не по всички.

Решението на федерацията ще ми окаже влияние. Управителният съвет има достоен представител, който е кандидат за президент - Асен Златев. Аз го подкрепям. Смятам, че ще е добра стъпка за федерацията, защото той има влияние в Международната федерация. Той може да реши доста от проблемите. Аз не смятам, че ще има друг кандидат. Стефан Ботев беше обещал, че ще обезпечи клубове, федерация и т.н. Той обаче не го изпълни и без спонсори не виждам как ще се кандидатира и едва ли някой ще го подкрепи. Така смятам, защото той показа, че не може да се справи с работата. Няма спонсори, няма обезпечени клубове. Но той си решава.

Асен Златев не знам дали има колебания, аз го подкрепям. Той е много искрен и честен човек. Достоен президент. Има визия и добри виждания за бъдещето. Федерацията би вървяла доста добре под негово ръководство. Аз дори и да не е Асен Златев президент, няма да кажа, че си тръгвам от България. Просто с едни хора е по-лесно да се разбереш, аз с други не можеш. Но няма с лека ръка да оставя България.

Срещнах се с президента на федерацията в Бахрейн наскоро. Той винаги ми казва, че ме чака с отворени обятия. Той много има желание да ме привлече в Бахрейн. Винаги имам отворена врата там и ще се чувствам добре там. Предлагат ми и доста големи суми, но сега не съм ходил заради това нещо. Казал съм им ситуацията ми. Аз по принцип искам да се състезавам за България. Той знае за проблемите на федерацията, навън тези неща се виждат. И от чужбина съответно получавам много изкушения.

Бахрейн ми гарантира условия за подготовка за където си поискам по света, с какъвто екип си реша. Не става само с пари, ако нямаш условия, а те са го помислили това.

Аз не спирам с ходенето в залата. Още първата седмица след Норвегия си тренирах. Сега тренирам само по веднъж на ден и то е предимно кондиционно. Нервната ми система и тялото имат нужда от почивка. Скоро ще започнем здравата подготовка. Готов съм да надграждам, но трябва да е ясно, че не можеш да поддържаш пика си много дълго време. Ние гледаме да напаснем нещата за най-добрите резултати.

На Световното имах проблеми с рамото, пречеше ми в изхвърлянето. Натоварват се неправилно други мускули. Сега са ми добре рамената, но повече не бих позволил такова нещо. Оказа се, че не съм направил нужните рехабилитации. Трябвало е да правя упражнения за щангисти, за да не се случва това нещо, а аз ги пренебрегнах. 2-3 месеца по-късно дойдоха проблемите.

Ако е рекъл Господ, ще има още много титли. Аз много вярвам на системата ми на възстановяване и ако съм жив и здрав, ще нося още медали и успехи. С Асен Златев работим по нова техника. На второто движение имахме само леки корекции, аз не тръгвах толкова равномерно с гърба и краката. Натоварвах гърба, получавах дисбаланси. Тялото трябва да работи всички мускули заедно, за да не бие на различни места щангата. Щангата лесно може да кривне и да съсипва стави и сухожилия. Това беше почнало да се случва при мен и Асен Златев ми обърна внимание. Аз не се виждам отстрани и нямах толкова време за работа от всички състезания. Златев ги вижда и знае как да се справи с големите тежести. Той доста ми помага в подготовката. Беше много трудно, защото нямахме време за подготовка. Самото посрещане на щангата трябваше да почна повече с гърба, за да щадя рамената.

Щангите са специфичен спорт и подготовката е специфична. Не знам дали знаят хората колко е травмиращо. Трябва да гледаме максимално да се съхраним. Когато си още юноша и не си усвоил движенията, може да си позволиш да работиш повече. Но вече 10-годишна кариера със световни рекорди означава, че трябва да се щадиш и да се съхраняваш. Възстановяването става много важно. Виждате как аз трябва да правя световни рекорди за титла. А виждате, че ги нямаше китайците, а догодина и те ще се включат. Няма как без да се съхраняваме да сме отново фаворити догодина. Дай, Боже, да съм здрав за Олимпиадата.

Ники Жейнов ми помага с доста неща. Имам ангажименти към спонсори, към екипа ми, много пътувания. Трябва да върша други дейности, имам отговорности към обществото и хората, а не само тренировки. Преди него аз сам се справях с нещата, но ми идват в повече. Нормално е. Нито можех да ги правя най-добре, нито е редно да се ангажирам. Радвам се, че животът ни срещна. Оставам с Милко Георгиев и Павел Христов. Атанас Литков иска да се развива в неговата си сфера и се разделяме. Но много моменти изживяхме с него. Ще продължаваме да работим заедно понякога, но той сега има други цели.

Във всяка категория ми е добре, но 95-6 кг няма да имам никакъв проблем с организма си. Напълно постижими са за моето тяло, няма да е проблем. Интересното ще е, че ще е по-конкурентна. Аз с радост приемам предизвикателството, надъхвам се за още световни рекорди. Трудно е да поддържаш тази мотивация след толкова много титли от всички възможни първенства. Но конкуренцията отново разпалва пламъка.

Пицолато има проблеми със закона, но ги е решил. Той има тежка травма, май ще правим кампове с него, но не знам къде. Надявам се да се върне, защото само той ме е побеждавал два пъти. Само че аз бях на 16 и 17 тогава. Усмихнала му се е съдбата. Давитадзе го бих с голяма разлика на Европейското. В година след Олимпийски игри при смяна на категории още не са се нагласили конкурентите. Обикновено големите ми съперници са от Азия, Пицолато единствен от Европа ме притискаше. Италия е много голяма школа, а те не знам дали ще качат някой в моята категория да се бори с мене. Много е важно в щангите да имаш златни медали, а когато вкараш някой при мен, най-вероятно ще го бия. От 2023-та насам моите резултати вървят само нагоре и нямам загуба оттогава.

За Токио 2020 имах по-добри резултати от тогавашния олимпийски шампион. Аз го уважавам, с него сме тренирали. Аз му подобрих световните рекорди. Аз в България тогава вдигнах в категория до 81 кг 185 кг и 210 кг. Той стана олимпийски шампион с по-малък двубой от мен тогава. Но тогава бях много малък, за да покрия квотата - на 16 години. Трябвало е на 12 още да почна да покривам критериите. Но можеха и нещата да се развият по друг начин. Пицолато ме би в Москва, тогава беше много напечено. Треньорите не бяха сигурни в мен и ми написаха по-малко килограми, а той пък ги изненада с неговите резултати. Така се развиха нещата. Федерацията не можа да се пребори за квота, това пак е нейна работа да обяснят. Аз тогава бих Пицолато на изтласкване, а той стана трети в Токио.

Надявам се да съм първият щангист с 4 златни медала от Олимпиада, това е моята цел, но е много рано още да се говори за тези неща. Първо идва Европейско, после чак има време до Лос Анджелис 2026. Има много високи тежести в българската история. Те са постижими за мен, защото знам какво мога. Не ми се е налагало досега, защото ставам пръв с изтласкването. Бил съм близо до килограмите на Благой Благоев във Варна 80-те години. На мен тези тежести не са ми били нужни, защото ставам първи с моите. Но неговите са огромни тежести, само че е рисковано да се вдигат, ако не ти трябват. Благой е най-добрият в нашата история на изхвърляне, но той ги е вдигал, защото са нужни. Той е трябвало да вдига докрай, за да победи съперниците си. Различни поколения сме, трудно е да се сравняваме. Той е голям шампион, достоен за уважение. Заради него мечтаем, той е показал как трябва да се случват нещата. Голям респект към него. Дано се видим в скоро време в една хубава федерация.

Допингът е голяма опасност. Аз гледам маскимално професионално с най-добрите хора да работя. Ходя на състезание с целия си екип и всички ядем от едно и също място. Аз няма как да взимам допинг, освен ако не ме "сготвят". Ние сме заедно и всички ядем една и съща храна, за да може ако има замърсена храна, да са всички пострадалите. Аз съм капризен откъм храна и правя всичко възможно.

Този месец не съм дал нито една допинг проба. В някои месеци давам по 4. Средно давам между 10 и 20 проби годишно. На състезание са задължителни пробите. Няма от какво да се притеснява българският народ. Аз съм наясно, че не е редно в днешно време да се ползват такива неща - не е честно спрямо другите, а и не е честно спрямо моето тяло. В щангите хората мислят, че взимаш допинг и почваш да вдигаш огромни килограми. Не е така точно. По-скоро се ползват за метод на възстановяване. Едно време при Абаджиев е нямало масажисти за всички, няма знания за възстановяване, няма криокамери и т.н. Щанги се вдигат единствено с много труд. По-скъпо е днес, но е професионално и много по-научно - витамини, сауни, масажи, вендузи, инфрачервени светлини, кондиционни тренировки и т.н. Много по-евтино е една химия да вземеш. В щангите няма как да не те хванат, ако си взимаш допинг. Хващат всички - и големи, и малки. Лабораториите хващат всичко месеци назад, а и щангите бяха заплашени именно заради допинга да отпаднат от олимпийските игри. Има едно момче от Узбекистан - Джураев - на 110 кг, който си постига резултатите от работа и талант.

Не бях на последното дерби ЦСКА - Левски. Имам доста пътувания и ми е трудно да се справям с всичко. Радвам се на успехите на ЦСКА. Отборът духом е малко по-добре, радостта повлия много добре. За нас си е важна победа след всичките загуби.

Да победим Левски показва, че при смяната на треньори и целия този хейт, все пак има работа и напредък. Дано да продължават победите, аз го вярвам. Дано треньорът остане по-дългосрочно. Харесва ми духа на терена, показа се, че и двата отбора искат много победата. Виждам хъса в момчетата и ми харесва, нищо че не съм футболист и не разбирам много от футбол. Като по-малък бях в сектор "Г", сега съм горе във VIP-a.

Защо пък да не си взема бокс на новия стадион, нека само стане и го открият. Аз съм много радостен, че ще имаме нов стадион. ЦСКА започва да изглежда по начина, по който трябва. Аз подкрепям дори и при загубите, вдигането на състава е дълъг процес. Виждаме, че се правят стъпки за вървене нагоре.

Гледам борба и бокс. Имам снимка с Михаин Лопес на стадиона. Цесекарите са само големи хора. Баскетбол гледам също. Повечето спортове ми харесват, аз съм практикувал доста спортове. За мен е радост.

Играя футбол и баскетбол понякога, често плувам. Гледам да прекарвам време с близките си, защото в подготовката нямам време за това. Но в период като този с по-леки тренировки гледам да съм с тях, защото семейството е най-важното. По време на подготовка имам време само за спорт, защото иначе не става.

Аз съм народен човек, който иска да е сред хората. Те знаят всичко за мен, аз имам много приятели в България, а ние не сме голяма страна. Аз сигурно съм се снимал с повечето българи.

Януари започвам подготовка в София, после в новата зала в Девин", завърши Насар пред Спортал.