Експерт: Крайните диети са вредни

Крайните диети - белтъчни или въглехидратни, могат да бъдат опасни и да доведат до влошаване на здравословното състояние. Това заяви проф. Божидар Попов, председател на Българското дружество по хранене и диететика, пише БТА.

Според него е доста несериозно да се рекламират диети, които са едва ли не като панацея за всичко. Такъв режим на хранене, който да се отразява по един и същ начин на всеки човек, е невъзможен, смята специалистът.

Той уточни, че диетата трябва да е съобразена с конкретния човек - какви привички на хранене има, какво предпочита да яде, има ли проблеми с теглото, някакви заболявания. Освен това трябва да се имат предвид възрастта, полът, метаболитните особености и най-вече генотипът, който до голяма степен предопределя дали човекът ще яде каквото му хрумне и ще е слаб или ще му се "лепи" всяка приета калорийка, допълни експертът.

Крайните диети нарушават баланса на организма и затова са рискови, обясни Попов. По думите му, човек трябва да се стреми към добре балансирано и разнообразно хранене. Също така важен елемент е закуската. Изследванията обаче сочат, че 30-40 на сто от работещите изобщо не закусват.

Последните проучвания показват, че българинът масово се храни неправилно, отбеляза Попов.

На обяд, ако има време, се хапва нещо набързо, и вечер се започва голямото ядене и пиене. Това е най-голямата грешка на българина.

Що се отнася до полезни и вредни храни, специалистът е категоричен, че трябав да се залага на местните продукти и тези, чиито опаковки показват наличието на най-малко консерванти и оцветители. 

Не трябва да се прекалява и с пробиотиците, каза още Попов. Според него най-добрият пробиотик е естественото кисело мляко с лактобацили.

"Проблемът е, че има голяма разлика в качеството на млеката по отношение на пробиотичната им активност."

Лекарят е доста скептичен към ползите на т.нар. супер храни, които нахлуха през последните години - чиа, киноа, годжи бери и т.н.

"Това са пак нови моди, но тези храни не са характерни за българина, нашият геном не е адаптиран към тях", посочи Попов.

Като наша, родна супер храна от растителен произход той посочва чесъна, особено докато е още зелен. Той припомня, че миризливият зеленчук действа антиоксидантно, антитуморно и повишава имунитета.

За големите спорове около глюкозо-фруктозния сироп, като нещо супер вредно, становището на Попов е, че в това твърдение няма логика. Фруктоза се съдържа в меда, в плодовете, в плодовата захар, аргументира се той.

Експертът допълни, че приема да има спорове около употребата на глюкозо-фруктозен сироп, добит от генномодифицирана царевица, каквато практика има в САЩ. В Европа обаче не става дума за това, отбеляза Попов. Неговата лична позиция е, че всеки производител има правото да прави продукти от различно качество, които съответно са и с различни цени. Въпросът е на етикетите да е отразено точно съдържанието на продукта, за да не бъдат заблуждавани потребителите, обобщи Попов.