Експерти със съвети за здравето след смяната на времето

Синхронът между социалния и биологичния часовник определя здравето и благополучието на хората, каза в за БТА, свързано със смяната на часовото време, проф. д-р Радостина Александрова от Института по експериментална морфология, патология и антропология с музей при Българската академия на науките.

Тя отбеляза, че животът на Земята е адаптиран към движението на нашата планета. Пълното завъртане около оста й отнема 24 часа, 15 градуса на всеки час. За да оптимизират взаимодействията си с тези естествени цикли на светлина и тъмнина, хората са приели часовите зони.

Три часовника определят три различни времеви рамки, поясни проф. Александрова, която е биолог и вирусолог.

Слънчевият часовник показва местното време по видимото движение на слънцето. Обяд е, когато небесното светило е в най-високата си точка, а полунощ е по средата между здрача и зората.

Социалният часовник е този, с който боравим в ежедневието си, той зависи от часовата зона, в която се намираме.

Часовникът на тялото (биологичният часовник) е израз на вътрешното време на организма и е свързан с т.нар. циркадни ритми. Наименованието идва от латинското circa diem  - около ден.

Циркадните ритми са 24-часови цикли във физиологията и поведението, задвижвани от биологични часовници, синхронизиращи вътрешното време с външния свят. Те реагират предимно на светлина и тъмнина, и засягат не само човека, но и останалите живи организми. Изучава ги науката хронобиология. Благодарение на тях сутрин се будим и без да сме си навили будилника, а мимозата разтваря цвета си дори да я оставим на тъмно, каза проф. Радостина Александрова.

Тя обясни, че почти всички тъкани и органи притежават свои часовници, главният часовник е разположен в мозъка и координира дейността на останалите. Представлява група от около 20 000 нервни клетки, които образуват специализирана структура (супрахиазматично ядро в хипоталамуса), получаваща информация директно от очите. Зад работата на часовниците стои набор от гени, които се включват и изключват в определена последователност. За постиженията си при изучаването на циркадните ритми изследователите - Джефри К. Хол, Майкъл Росбаш и Майкъл У. Йънг, получиха Нобелова награда по физиология или медицина през 2017 г., каза проф. Александрова.

Циркадните ритми влияят на редица функции в организма ни, сред които освобождаване на хормони, метаболизъм, телесна температура. Повечето от нас обаче забелязват ефекта им главно върху денонощния си режим на бодърстването и сън, поясни биологът.

Важна роля за работата на циркадните ритми играят хормоните мелатонин и кортизол. Мелатонинът е този, който ни приспива и тялото ни освобождава по-голямо количество от него през нощта, но го потиска през деня. Кортизолът повишава бдителността ни и отделянето му в организма е по-високо сутрин. Нощното производство на мелатонин се удължава през зимата и се свива през лятото.

Ние, хората, сме еволюирали да бъдем активни през светлата част на деня и неактивни през тъмните часове. В далечното минало това ритмично поведение е увеличило максимално шансовете ни да намерим храна и в същото време е минимизирало риска ние самите да станем нечия храна. Днес прекарваме голяма част от времето на закрито и изкуственото осветление има важно значение, каза проф. Александрова.

По думите й познати са различни хронотипове хора. Някои от хората са "чучулиги", те се събуждат рано и са уморени вечер, докато други са "сови" и са по-енергични вечер, но по-уморени сутрин.

Лятното часово време е практика за преместване на часовника от пролетта до есента с един час напред от стандартното време, така че пикът на социалните дейности да съвпада със светлата част на деня. Съвременната концепция за него е въведена през 1895 г. от Джордж Върнън Хъдсън, ентомолог от Нова Зеландия. Той предлага "избързване" с два часа, за да разполага с повече слънчеви часове след работа за лов на насекоми. Най-ранното известно споменаване на лятното часово време обаче датира от 1784 г., когато Бенджамин Франклин, в онзи момент посланик на САЩ във Франция, обсъжда разхищението на свещи поради дългия нощен живот в Париж в писмо до редактора на Journal de Paris, каза проф. Радостина Александрова.

Тя отбеляза, че смяната на часовника към и от лятното часово време два пъти годишно е разпространена в много държави повече от 50 години. Първоначалната рационална причина за прилагането й е да се пести енергия, но доказателствата за тази икономия не са убедителни или ефектът е незначителен.

Степента на съответствие между часовника на тялото и социалния часовник оказва силно влияние върху нашето здраве и благополучие. Продължителното разминаване между тях (например поради работа, нощна смяна) може да ограничи съня и да повиши риска от редица неблагоприятни последици, включително сърдечносъдови и метаболитни проблеми, депресия, рак и други. Светлината от електронни устройства през нощта също може да обърка нашия биологичен часовник, каза проф. Александрова.

И обясни, че терминът "джет лаг" е въведен в началото на 21-и век, за да опише хроничния недостиг на сън при хората, които не са в състояние да живеят в синхрон с биологичния си часовник. Сравняват събуждането с аларма, с насилственото спиране на пералната машина преди да е приключила програмата й.

Социалният джет лаг е рожба на нашия модерен свят. Той засяга огромен брой хора и е особено добре изразен при юношите. В тази възрастова група освобождаването на мелатонин вечер е забавено, поради което младежите си лягат по-късно и са по-уморени сутрин. Значение има и използването на електронни устройства и ранното започване на училище.

Ще изпитаме джет лаг и когато попаднем на място в различна часова зона, тъй като нашият биологичен часовник ще се различава от местното време. Организмът ни е гъвкава система, което ще ни помогне да се приспособим към новите условия. Смята се, че за преодоляването на всеки час разлика е нужен по един ден. Обикновено нещата се случват по-лесно след "спечелено" време, отколкото при "загубено" време, защото в двете ситуации мозъкът прилага различни механизми за адаптация, каза проф. Александрова.

Според нея възможно е да усетим преходни симптоми на джет лаг и когато превъртим часовниците назад или напред, за преход към лятното или зимното часово време.

През есента на 2018 г. Европейската комисия реши, че смяната на часа два пъти годишно в Европа ще бъде премахната. Европейският парламент гласува за прекратяване на задължителното лятно часово време до 2021 г. Предизвикателство се оказа изборът на времето, което ще приемем за постоянно - дали това да е стандартното или лятното часово време. Евентуална грешка може да доведе до хронично несъответствие между часовниците със сериозни последици за здравето, безопасността и човешкото поведение, коментира биологът.