Емил Хърсев разкова митовете за еврото
„Приказките за еврото са фантастика!”. Това заяви финансистът и бивш подуправител на БНБ Емил Хърсев в предаването “Денят на живо” по Нова нюз. “Когато от една парична система, която има висока инфлация, изведнъж се присъедините към парична система с ниска инфлация - това предизвиква стрес” обясни Хърсев.
“Няколко месеца има опит за увеличение на цените, вижда се, че пазарът не го приема и те слизат обратно. Това не е инфлация. Това е опит за използване на психическите явление на паника и несигурност.
Но практиката показва, че в нито една страна присъединяването към еврозоната не е предизвикало съществен и осезаем инфлационен процес”, поясни финансистът.
Той заяви още, че еврото вече е влязло у нас.
“Ако някой мисли, че сега ще влезе еврото - греши! Еврото е влязло и ние плащаме в евро всеки Божи ден! Вътре в националния оборот има плащания в евро и те нарастват. Огромна част от депозитите също се съхраняват вече в евро. Хората просто са се преместили на резервната валута, с оглед сигурност”, обясни Хърсев.
Той коментира и бюджетът, неговата предстояща актуализация и влиянието му върху българската икономика.
По думите на финансиста растежа на икономиката не зависи от бюджета.
“Има не повече от 10% дял на обществени поръчки в БВП”, каза Хърсев и допълни, че според него този дял навярно ще намалее, но увери, че БВП расте, а с него и износа.
“Изключително добри цени в момента за износа на основните експортни отрасли на България. На това се дължи добрия тонус на българската икономика”, каза Хърсев.
Той обаче бе категоричен, че актуализацията на бюджета не може да компенсира загубите за потребителите, като липсата на увеличение на работната заплата и повишението на основни хранителни продукти.
“Бюджетът не може да храни нацията! Напротив- нацията трябва да пълни бюджета и да храни държавата”, заяви Хърсев. “Поскъпването на основни хранителни стоки е част от икономическото развитие”, допълни той.
А как страната ни да излезе от кризата? Финансистът бе категоричен: “Само по един единствен начин се излиза от криза - с повече работа и производство. Не забелязвам това нещо да е цел и приоритет”.
