Емил Табаков дирижира "Лебедово езеро"

Един от най-уважаваните български диригенти, Емил Табаков ще води Софийската филхармония на 12 ноември в концерт с две емблематични за руската музикална култура сюити: сюита из балета "Лебедово езеро" на Чайковски и "Гогол-сюита" на Шнитке.

През 1875 дирекцията на имперските театри се обръща към Чайковски с необичайна поръчка: предлагат му да напише балет „Езерото на лебедите“. До този момент никой от т.нар. „сериозни“ композитори не е писал балетна музика – изключение правят единствено французите Адолф Адам и Лео Делиб. Противно на очакванията на мнозина, Чайковски приема.

Предложеният му сценарий е по мотиви от различни народни приказки, в които се разказва за омагьосани девойки, превърнати в лебеди. По спомените на негови съвременници, той дълго търси с кого да се консултира, за да събере точните данни, необходими му при писане на музика към танците; интересува се дори каква трябва да бъде дължината на отделните сцени, колко да са тактовете и т.н.

Едва след внимателното проучване на различни балетни партитури, за да схване „този род композиране в детайли“, започва същинската работа. Премиерата на „Лебедово езеро“ е на 20 февруари – събитието преминава незабелязано. От гледна точка на балетоманите това дори не е и събитие: спекакълът е несполучлив и след осем години е свален от сцената.

Истинското рождение на първия балет на Чайковски е едва 2 десетилетия по-късно, вече след смъртта на композитора, когато с хореографията се заема легендарният вече Петипа. От тогава до днес "Лебедово езеро" е сред най-изпълняваните балети.
Седем години след смъртта на Чайковски, през ноември 1901 Йохан Юргенсон публикува сюита от шест номера из балета като „Опус 20а“. Най-ранното известно изпълнение на сюитата е от концерт, състоял се на 1 септември 1901 година в Queen's Hall, London. Диригент е бил Хенри Ууд.

Алфред Шнитке е един от най-забележителните творци на 20-и век. Неговата музика винаги е удивлявала слушателите и е за тях като неочакван сюрприз. Започнал кариерата си на композитор през 1953, Шнитке от самото начало поразява мнозина с творческите си решения. Именно той въвежда термина „полистилистика“ и в своите творби съединява и трансформира стилове, жанрове и направления от различни епохи - т.е. свързва в единно цяло старинни хорали, класика, джаз и авангард.

Известен с творческото си мислене и умението си да създава ярки музикални образи, Шнитке е популярен и високо ценен не само в музикалните среди, но и сред дейците на киното и театъра. Това се потвърждава от богатото му творческо наследство, което освен симфонични, оперни, камерни и хорови творби включва и музика към игрални и анимационни филми, както и към театрални спектакли.

През 1975 знаменитият режисьор на Театър Таганка - Юрий Любимов, също известен със своите новаторски експерименти, се обръща към Алфред Шнитке с молба да напише музикално оформление към новия му спектакъл „Ревизорска приказка“ по мотиви от произведения на Николай Василиевич Гогол. 

Ентусиазмът на Шнитке е толкова голям, че още същия ден вече има нахвърлени скици. Премиерата на спектакъла е на 9 юни 1978 в Театъра на Таганка. На диригентския пулт е Генадий Рождественски, който също участва в представлението и озвучава текста, заимстван от творбата на Гогол „Записки на един луд“.

През 80-те години настъпва периодът на успех и всеобщо признание за Шнитке. Творческият арсенал на композитора постоянно се попълва с нови талантливи произведения, сред които през 1981 се появява „Гогол-сюита“ . Тя е създадена на основата на музиката, която през 1975 Шнитке е написал към спектакъла „Ревизорска приказка“ . „Гогол-сюита“ е творба, в която явно се осмиват пошлостта, глупостта и тъпотата на героите. Спектакълът и сюитата носят в себе си актуалната за всички времена поука, че само учението и трудолюбието създават истински прекрасния човек.